Александър Морфов през 2010 г.: Това не е моят премиер

– Да не би да сте приятел с премиера, който аплодира неотдавна вашия спектакъл “Хъшове”, после ви поздрави и зад кулисите?

– Не, премиерът за мен е един нискоинтелигентен охранител, който по стечение на обстоятелствата стана премиер на България. Което ми е малко неудобно за българския народ, но това е факт. Често си мисля, че не съм част от този народ. Хората, които вършат цялата тази свинщина наоколо, не са моят народ. Същият той, който си хвърля боклуците от балкона и слуша чалга, си избра и този премиер. Това не е моят премиер. Но нямам друг избор, освен да го търпя, защото мнозинството го е определило за такъв.

– Не ви ли поласка признанието на Бойко Борисов, аплодирайки “Хъшове” и обещавайки зад кулисите 10 млн. лв. повече за културата?

– Това беше обикновен популистки ход. Какви пари, това са празни думи, хвърлени на вятъра – нито ги отпусна, нито ще ги отпусне. Чудя се не му ли привикна вече народът, не разбра ли, че тук става дума за оперетен артист, който обича да се показва по телевизиите, да говори сърдито, но нищо не върши.

– Свободен ли е българинът 21 г. след промените?

– Българинът си остана толкова несвободен, колкото си беше и преди. Просто едната система се смени с друга. Именно с това се занимава нашият спектакъл – всяка една система с течение на времето се изражда, самоизопачава, защото започва да манипулира. Дори комунизмът в основата си е една добра утопична идея, в която човекът няма господар, всеки получава за труда си онова, което е изработил, всички сме с еднакви права. Но това се изроди в тоталитаризъм. А нашето днес е балканска източна псевдодемокрация – всеки може да използва законите и правата си по начин, който му е удобен. На еволюционно ниво сме много ниско, за да искаме някакво хуманно развитие. Ние сме на предишното стъпало, преди стъпалото на общество, готово за демокрация.

– Не сме ли готови за свобода?

– Не сме. Ние сме податливи и жадуващи за тоталитаризъм. Все по-убедено си мисля, че му е времето за едно военно положение. За една хунта, която ще сложи нещата по местата им. Но само за известно време – докато този режим не реши, че е време и той да се облагодетелства от равновесието, което е постигнал.