Александър Морфов: Превърнахме се в страната на живите мъртви

Шипка е едни красив символ, короната на нашата нещастна България, каза режисьорът навръх Деня на Освобождението

Александър Морфов би искал да види България свободна от „онези лумпени, които вече 30 години лъжат, мамят, нагло управляват и продължават да дерибействат без чувство за срам и свян“. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви - Александър Морфов: Превърнахме се в страната на живите мъртви

Александър Морфов би искал да види България свободна от „онези лумпени, които вече 30 години лъжат, мамят, нагло управляват и продължават да дерибействат без чувство за срам и свян“. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

„Моята България е България на Ботев и Левски – възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове… не след дълго убита и унищожена“, каза Александър Морфов в интервю за Би Ти Ви, излъчено на Националния празник, Трети март. 

Викът „Да живей България“, който на 22 март ще ехти и на 300-ото представление на неговия спектакъл „Хъшове“ в Народния театър – този вик продължава да звучи у режисьора „като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които я превърнаха в бедна и недемократична, страдаща държава“. Тъкмо от „онези лумпени, които вече 30 години лъжат, мамят, нагло управляват и продължават да дерибействат без чувство за срам и свян“ би искал Морфов днес да бъде свободна страната ни.

Александър Морфов твърди, че „всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво сме говорили“.

„Объркан народ сме, през този кръстопът кой ли не е минал, кой ли нещо не е оставил – самата злощастна съдба на нашата история, която непрекъснато ни подлага на изпитания… – каза Морфов. – Тайната защитна стена, китайската стена, стената, която Тръмп се опитва да направи сега – ние винаги сме били стената, която предпазва запада от нахлуващите от изток опасности, затова сме събрали в себе си толкова много жлъч, мъка, мечти и надежди, че някой ден няма да бъдем стена, а част от общност.“

На въпрос на водещата Диана Любенова били ли сме някога свободни, режисьорът отвърна:

„Свободата сме я придобивали между 5 и 10 минути в някаква епоха. Иначе личната свобода никой не може да ти отнеме. Какво означава да си свободен – да не си слуга, да не упражняват върху теб собствените си безочия и стремежи“.

За себе си Морфов твърди, че се чувства свободен – „защото не изпълнявам ничии стремежи, ничии задачи“:

„Може да съм омерзен, но съм свободен“.

Режисьорът призна, че е бягство преместването „от едно пространство в друго, за да се почувства свободен“, но се е уморил от собствените си стремежи и желания нещо да промени:

„Сам не можеш да пробиеш Стената, а никога няма да се обединим… Уроците на историята са много показателни – кога успяхме да се обединим? 1990-а, да направим митинги от 1 милион души и само след 2 години да се изпокарат, да си издерат очите, да се разделят на хиляда фракции и всичко онова, което проповядваха като великата идея на демокрацията, да се разпадне от техните низки мръсни интереси да разпределят, да разграбят държавата. След това да се появят един други спасители, които след няколко месеца също да се изподерат и изпобият в разграбването на онова, което още е останало. И до ден-днешен те продължават да грабят от тази държава, от която вече нищо не е останало – но те намират какво да грабят. Това е един октопод, който никога няма да се насити“.

Морфов спомена „един глупав сериал, който върви по телевизията, американски“ (бел. ред. – „Живите мъртви“) и сравнението с днешните българи го просълзи:

„На ден в тази държава умират десетки хиляди хора от старост, от болести… лошото е, че на ден умират и десетки хиляди надежди. Заедно с надеждите донякъде умират и тези хора. И ние се превръщаме в държавата на живите мъртви. Защото човекът без надежда е почти мъртъв човек. Как живее човек без надежда? Отива, за да работи за едни мизерни пари за своя труд, с които едва-едва да изхрани семейството си, да се превърне в жертва на хиляди измамници, за да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето си – какъв е тоя човек? Полужив!“.

Запитан коя е последната надежда, с която се е разделил, режисьорът отвърна, че не е една – разделил се е с „с всички надежди по отношение на държавата, на нейното развитие и на нейното бъдеще“.

Днешния театър Морфов твърди, че е недостоен начин за прехрана на много хора – „с евтини представления, евтини театри, низък продукт. Да се посмеем, за да забравим ужаса, в който живеем“.

На 22 март, когато „Хъшове“ ще се играе за 300-ен път, Морфов очаква на финала да се качат всички актьори, които някога са били част от представлението:

„Ще събера всички деца на актьорите и внуците. Ще се опитам да помоля Захари Бахаров, ако има време от тотото, Митко Рачков също ще помоля, но и той стана звезда и не му е на нивото да играе дребни румънски сервитьори, но той е приятел и ще дойде, ако няма халтура някаква“.

На финала Морфов бе попитан какво е за него връх Шипка.

„Шипка е едни красив символ, короната на нашата нещастна България. Шипка е короната на тая държава“, отвърна режисьорът.

Цялото интервю на Александър Морфов пред Би Ти Ви

ДС