Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Александър Морфов: Вярвам, че утре ще бъде вчера

Робството не е било само 500 години, вече са 650 години

„Вярваме, че утре ще стане вчера“, каза през сълзи Александър Морфов на финала на „Хъшове“ в сряда вечерта, когато трупата отбеляза десетата годишнина на представлението в Народния театър.

До режисьора на сцената бяха не само новият Македонски (Деян Донков), Странджата (Руси Чанев), Владиков (Валентин Ганев), Хаджи (Валентин Танев), Пламен Пеев (Димитро), Попчето (Христо Петков)… Вълнуващо беше, когато до тях се появи Христо Мутафчиев, напуснал временно състава, поразен от инсулт. Вероятно не е било лесно за Иван Попйорданов да излезе на сцената вместо сина си Чочо Попйорданов (1964-2013), първият Македонски в спектакъла.

Тези години бяхме тук заради вас, – каза Морфов. – Хора като вас продължават да вярват в нещата, в които ние вярваме. Днес театърът е надеждата на отчаяния човек. Толкова сме отчаяни и притеснени от всичко, което се случва, че ни трябва някаква надежда, някаква ръка, стъпало… някъде да се подпрем, за да можем да продължим. Защото робството продължава твърде много. То не е било само 500 години, вече са 650 години… Робството на парите, алчността, бруталността. Слава Богу, че ви има и вярвате в това, което ние повтаряме като някакви малоумници: че добротата, милосърдието, любовта, честността, жаждата за свобода са неща, без които човек не може да съществува. Това е нашето верую. Ние го правим всяка вечер. И никой не си е позволявал да бъде имитатор на тези чувства. В това се заклевам. Благодаря ви, че през всички тези години бяхте с нас – тези, които заедно с нас вярват в изгубени каузи, в съсипани надежди, в унищожения живот. Но въпреки всичко вярваме, че някак си може би ще се случи нещо. Вярваме, че утре ще стане вчера! Но онова вчера, за което мечтаехме, че ще бъде утре.“

Вижте кадри от репетицията на юбилейното представление:

Hash5

Hash7

Hash6

Hash2

Hash8

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90