Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Александър Секулов: Държавата е последна грижа на културата

На творците у нас им липсва радостта от живота, казва поетът пред „Въпросите на Площада“

„У нас талантът страда единствено от липса на характер“, казва Александър Секулов. Снимка: Неделиян Нешев - Александър Секулов: Държавата е последна грижа на културата

„У нас талантът страда единствено от липса на характер“, казва Александър Секулов. Снимка: Неделиян Нешев

Средната класа у нас живее като пролетариат, а днешният български интелектуалец не е будител, защото не е свободен от себе си, казва Александър Секулов пред „Въпросите на Площада“. Поканихме поета да анализира заедно с нас съвременната българска култура, авторитетите и травмите й, в началото на новия театрален сезон, започнал в Пловдив с пиеса на Секулов – „Няма ток за електрическия стол“. В ролите влизат Калин Врачански и Красимир Доков, режисьор е Лилия Абаджиева, сценограф – Васил Абаджиев.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Не. Липсата на творби с опознаваема съвременна действителност и чувствителност е проблемна.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Поезията на Иван Методиев.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Онези, в чието текстове все още се раждаме: Вазов, Ботев, Захари Стоянов.

– А кои са недооценените?

– Симеон Радев. Емилиян Станев. Иван Хаджийски.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– За мимолетен успех – да. Което няма значение спрямо изкуството и времето.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Умея да се радвам на всяко културно събитие, в което има истина и светлина. Чакам спектакъла на Иван Добчев по книгата на Христо Карастоянов (бел. ред. – „Гео“, Народен театър).

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Развитието на българската проза и българското книгоиздаване.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– Грях е да не спомена „Хермес” и „Изток-Запад”, а да посоча само „Сиела”, Жанет-45” и „Колибри”.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Не, защото не е свободен от себе си.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Борис Христов. Христо Фотев. Любен Гройс. Виктор Пасков. Георги Рупчев. Биньо Иванов. Добромир Тонев.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Да, ако мислим за вечността на нацията.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Изкуство, което времето не руши.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Така противопоставянето е по-лесно, отколкото чрез естетики.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– У нас талантът страда единствено от липса на характер.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Социалната. Съвременната. Както и пролетарския живот на средната класа.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Правят го без познания и връзка със събитията по света, сякаш живеем на остров.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Липсата на радост от живота.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото държавата е последна грижа на културата.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– …ако не вярваме в светлината.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах