Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Александър Шпатов: Демонтажът на МОЧА ще бъде акт на родолюбие, утвърждаващ суверенитета ни

Общината да започне да нарича паметника с далеч по-фактологично вярното наименование: „Монумент на окупаторската Червена армия“ (МОЧА)

Всяка една от думите на надписа на МОЧА е лъжа, смята Александър Шпатов. Снимка: Надежда Пеева/БГНЕС - Александър Шпатов: Демонтажът на МОЧА ще бъде акт на родолюбие, утвърждаващ суверенитета ни

Всяка една от думите на надписа на МОЧА е лъжа, смята Александър Шпатов. Снимка: Надежда Пеева/БГНЕС

Паметникът на съветската армия да бъде наричан официално „Монумент на окупаторската Червена армия“ (МОЧА) и да бъде обграден със скеле до премахването си, предлага писателят Александър Шпатов. Авторът, който е юрист, изнесе обширно изложение за монумента преди решението на Комисията по култура към СОС, гласувала днес за премахването на скулптурната композиция от Княжеската градина.

РЕШЕНИЕ НА СОС: ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ

Шпатов е внесъл официално становище за паметника с няколко предложения за бъдещето му. Писателят настоява решението на СОС за премахването на паметника да бъде обогатено с преамбюл с мотивацията за демонтажа; във всички документи на Столична община да се използва не формулировката „Паметник на съветската армия“, а „далеч по-фактологично вярното наименование „Монумент на окупаторската Червена армия“; да се уточни, че монументът не е регистриран като военен паметник по смисъла на Закона за военните паметници и най-сетне МОЧА да последва съдбата на „1300 години България“ и да бъде обграден със скеле до отстраняването си от Княжеската градина.

Всички тези действия са най-вече със символно значение и са необходимост не само в контекста на руската инвазия в Украйна. Паметникът на съветската армия има изцяло пропагандна цел, изтъква Шпатов, и е не само най-високият паметник в София, но и най-високият паметник на Червената армия в цяла Европа.

Представяме ви пълният текст на становището на Шпатов, обогатено с исторически контекст от необходимостта за премахването на Паметника.

Радостно е, че двете най-големи коалиции в България най-после формираха ясна и категорична воля за така дълго чаканото демонтиране на МОЧА.

Със своите 45 метра обща височина (постамент от 37 м и още 8 м скулптура на съветския окупатор, размахал заплашително автомата си Шпагин над цялото софийско небе и над всички български институции) Монументът на окупаторската Червена Армия (МОЧА) е най-високият паметник в София. За сравнение, паметникът на най-великият българин Васил Левски (13 м) стои три пъти и половина по-ниско от този на съветския окупатор.

Скромният паметник на загиналите български войници в парка Заимов. Снимка: Уикипедия

МОЧА е и вторият по височина паметник в България след „1300 години България“ над гр. Шумен. Отново за сравнение – паметникът на връх Шипка, ознаменуващ славния подвиг на българските опълченци, е висок едва 31,5 м.

Още повече, след разрушаването на обелиска на Червената армия в Рига през изминалата година, считано от 25 август 2022 г. МОЧА остана най-високият паметник на Червената армия в цяла Европа! В контекста на войната в Украйна и на все по-категоричното осъждане на тоталитарните режими в цяла Източна Европа, този факт хвърля срамно петно както върху града ни, така и върху цяла България.

След разрушаването на обелиска на Червената армия в Рига през август 2022 г. МОЧА е най-високият паметник на Червената армия в цяла Европа. Снимка: Уикипедия

Най-притеснително обаче е сравнението на МОЧА с другите паметници на Червената армия в Германия, Австрия и в страните от Източна Европа (там, където все още не са демонтирани) не толкова като височина, а на чисто символно ниво – никъде другаде в Европа посланието на монументите не е толкова откровено заплашително. Причината е ясна – МОЧА не е изграден в чест на победата над нацистка Германия и на воините, дали живота си за тази победа, а с изцяло пропагандна цел. МОЧА дава материален израз на идеята, че тоталитарната власт в комунистическа България е установена и ще се гарантира от окупаторската Червена армия и именно затова никак не е случайно, че монументът е изграден през 1954 г. – веднага след окончателното ликвидиране на горянското съпротивително движение.

Будапеща, Паметник на свободата – 40 м. Надписът „На съветските войни освободители от признателния унгарски народ“ е премахнат през 1989 г. Снимка: Уикипедия

На следващо място трябва да се подчертае, че МОЧА по никакъв начин не отчита участието на България във войната срещу нацистка Германия, въпреки че се включваме в последната ѝ фаза с над 450-хилядна армия. Двамата ми дядовци също са сред тези 450 хиляди български воини. Не бива с лека ръка да се забравя и, че България дава над 10 000 жертви на фронта (за сравнение – в Сръбско-българската война от 1885 г. нашите жертви са едва 550). Български войници обаче въобще не присъстват в нито една от шестте скулптурни композиции на МОЧА!

Дори и МОЧА да бъде демонтиран, следва да се има предвид, че в София има и друг паметник на съветските воини – т.нар. паметник-костница на бул. „Черни връх“ (в която „костница“ обаче няма категорични доказателства за наличието на тленни останки). Всеки, който чувства, че с решението за демонтаж на МОЧА ще му бъде отнета възможността да отдава почит на съветските воини, загинали в битката срещу нацистка Германия, или не знае за съществуването на този паметник, или е неискрен в аргументацията си. За разлика от МОЧА, паметникът на бул. „Черни връх“ не създава разделение в обществото поради една проста причина – той не е замислен като пропаганден символ на тоталитарната власт в България и никога не е изпълнявал ритуалните функции на комунистическо свещено капище.

Паметник на съветските войни (костница) на бул. Черни връх с надпис „Слава на съветските воини – освободители“. Снимка: Уикипедия

Колкото до почитането на паметта на загиналите във Втората световна война, в България правим това заедно с честванията за Деня на Европа, когато отбелязваме мира и обединението, настъпили в Европа след победата над нацистка Германия. Всеки развят флаг на Европейския съюз всъщност отдава почит към подвига на предците ни, постигнали траен мир на нашия континент.

Безспорно историята трябва да се пази. Най-вече от историческите лъжи. Митът за т.нар. „второ освобождение“ е може би най-голямата манипулация, на която са били подложени вече редица поколения българи и е крайно време тази манипулация да спре.

Всяка една от думите на надписа на МОЧА е лъжа. Нито армията е съветска (през ВСВ и след това до 1946 г. официалното ѝ наименование е „Работническо-селска червена армия“), нито е освободителка, нито целият народ е признателен за извършената окупация и наложения тоталитарен режим.

Как биха реагирали т.нар. „патриоти“, ако на хълма Царевец имаше 8-метрова статуя на османски спахия, размахал заплашително ятагана си над цяло Търново, а в основата на 37-метровия ѝ постамент имаше надпис „На османските орди освободители от признателния български народ“. Аналогията с МОЧА и ролята на СССР в историята на България спокойно може да бъде направена. Самият Любомир Далчев, автор на част от композицииите на монумента, в отвореното си писмо по повод дискусиите около решението на СОС от 1993 г. за демонтаж на МОЧА го нарича именно „жалон на робството“.

И накрая – демонтажът на паметници на съветски войни далеч няма да е прецедент. В цяла Източна Европа този процес тече от години, като след началото на войната в Украйна той значително се засили. Но и за България това няма да е прецедент – през 1991-ва статуята на съветския воин в центъра на Плевен е демонтирана, а скоро след това постаментът е използван за поставянето на статуя на великия български генерал Владимир Вазов.

И ако трябва да обобщя само в едно изречение, по съществото си демонтажът на МОЧА би бил един дълбоко патриотичен и родолюбив акт, утвърждаващ суверенитета, независимостта и демократичния и европейски характер на България.

Плевен поставя прецедент, когато през 1991 г. Альоша е премахнат и заменен с ген. Владимир Вазов. Снимка: Уикипедия

Уважаеми дами и господа,

Макар и безкрайно закъсняло, решението на СОС за демонтаж на МОЧА е безспорно необходимо. Войната в Украйна се оказа катализатор за заемането на ясна и категорична позиция по темата. В лично качество подкрепям напълно предложението за започване на процедура по изменение на устройствения план на Княжеската градина, който да предвижда премахването на МОЧА, но освен това бих искал да направя и следните предложения:

  1. Решението на СОС да има преамбюл, в който да присъства ясната мотивация за причините, налагащи демонтажа на МОЧА. Това е честа практика при решения, имащи символен характер. Алтернативно, заедно с решението по обсъждания доклад, СОС може да гласува и изрична декларация във връзка с необходимостта от премахването на символите на тоталитарната пропаганда. Закрепени по подобен начин, изложените аргументи ще имат санкцията на мнозинството в СОС и така ще придобият качествено нова тежест в обществения и политически дебат по темата.
  2. Навсякъде в самото решение, както и във всички документи, съставяни в Столична община, вместо наименованието „Паметник на съветската армия“ да бъде използвано далеч по-фактологично вярното наименование „Монумент на окупаторската Червена армия“ (МОЧА). Така мнозинството в СОС ще даде по още един начин ясна и категорична оценка за пропагандния характер на монумента и ще способства за утвърждаването на историческата истина. Защото различните понятия, които използваме, имат свое различно значение и съответно – промяната в позицията на Столична община следва да има и своя ясен и категоричен израз и на чисто понятийно ниво.
  3. Да бъдат предприети действия за поправяне на информацията относно МОЧА, съдържаща се в Регистъра на паметниците в София. По настоящем в електронния запис за него се посочва, че става дума за войнишки паметник, въпреки че – както става ясно и от разглеждания доклад – Министерство на отбраната е заявило, че той не е регистриран като военен паметник по смисъла на Закона за военните паметници. В регистъра следва също така да бъдат посочени конкретно обема и границите на МОЧА.
  4. До изпълнението на решението на СОС за демонтаж на МОЧА, монументът да бъде обезопасен със скеле – така както вече това бе направено за паметника „1300 години България“ пред НДК, докато течаха споровете за съдбата му.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90