Александрина Милчева: Писали са ми „Да онемееш дано!“

„Не бих могла да живея другаде, мястото ми е тук. От тези, които по мое време правеха кариера, аз най-често съм пяла в България. Плащах си пътя, но когато са ме викали, не можех да откажа и не съжалявам. Това ми е поддържало връзката с публиката“, казва оперната дива Александрина Милчева пред Елена Кръстева в интервю за в. „Монитор“. На 27 ноември голямата певица ще празнува 80-годишнина, но не с тържества, а връщайки се назад в спомените си.

„Мисля, че това, което съм правила, е достигало до хората и те изпитват любов към мен, – твърди Милчева. – Е, не всички. Няма да забравя първите демократични избори след 1989 г. Тогава във вестниците „Демокрация” и „24 часа” публикуваха снимки на известни хора, които казват, че ще гласуват за СДС. Получих няколко обаждания „Как не ви е срам?”, „Кой ви направи певица?” Но най-страшното беше едно анонимно писмо. Този, който го е пратил, сто процента ме е гледал на сцената и се е вълнувал и е побеснял, че не споделям неговите идеи. Беше откъснал снимката ми, за да стои оръфано, а под нея с ужасно примитивен почерк пишеше „Да онемееш дано!” Не онемях. Запазила съм някъде тази бележка.“

Александрина Милчева разказва, че навремето не са я приели в Музикалната академия. Скъсал я проф. Парашкев Хаджиев. След години, когато поставяли операта „Рицарят”, тя изпълнявала една от ролите на премиерата в Пловдив. Професорът я попитал: „Рина, кога сте завършили Консерваторията?”, Милчева отвърнала, че не е учила там и чак години по-късно му признала, че именно той я е скъсал.

„Не бях в Консерваторията, но ходех на частни уроци при проф. Черкин. Той ми е единственият учител и съм му благодарна, че не ми бъркаше в гърлото – тоест, не ме караше да правя неща, които не бива и не са подходящи за гласа ми. Винаги ми казваше „Ти ще ме прославиш, моето момиче”, разказва певицата.

Милчева има своя певческа школа, защо обаче не преподава оперно пеене в Музикалната академия? „О, аз съм персона нон грата там, – казва тя. – Има професори по пеене, които никога не са пели дори в читалище, а ти преподават как да пееш! Нареждат: сложи си езика зад зъбите, пусни си брадата –  а това е фатално, как да дишам, какво да правя? Добре че не успях да си сложа езика зад зъбите. Не само в България е така, 99 процента от педагозите в консерваториите обикновено са хора, които не са певци с голяма кариера. Сега виждам в процеса на работа колко е важно певецът да знае какво прави, как да го поднесе и виждам как без участие на тялото нищо не става. Трябва да се прави музика, да я усещаш с тялото, с душата си.“