Александрина Пендачанска: Не сме познали войната, но тя е все по-близка

Ние сме безкрайно облагодетелствани и не сме познали в живота си войната на този континент – не трябва да забравяме, че обединена Европа и мирът не са даденост. Това послание отправя Александрина Пендачанска в интервю пред Даниел Ненчев от „Дневник“. Оперната прима, която след два дни ще изнесе концерт в зала „България“, заявява в разговора, че голямата идея и голямата цел, която е постигната – мирът – си струва усилията и трябва да продължаваме да работим за нея.

Заедно с 220 музиканти от 5 състава, сред които Симфоничния оркестър на БНР и Софийската филхармония, във вторник Пендачанска ще изпълни „Военен реквием“ на Бенджамин Бритън. Сега в интервюто тя казва, че произведението е „преди всичко зов да не забравяме колко лесно е разрушим мирът“.

„Каква привилегия имаме привилегията да отраснем и живеем като първо и второ поколоение, което не е познало в живота си войната на този континент – обяснява оперната прима. – За разлика от поколенията преди нас. Баба ми, родена 1912 година, само от първите дни на живота си е преживяла три войни. Ние сме безкрайно облагодетелствани. Жалкото и опасното е, че сме приели, че мирът е даденост, че обединена Европа е даденост и повече се съсредоточаваме в нейните проблеми и трудности. Те със сигурност са налични, но голямата идея и голямата цел, която е постигната – това че живеем толкова години в мир заедно – тя си струва усилията. И независимо от трудностите трябва да продължаваме да работим в тази посока.“

На въпрос какво можем да направим по въпроса, Пендачанска отвръща, че не бива да смятаме, че „когато сме здрави, сме здрави завинаги“. По думите ѝ човекът си дава сметка, че е бил здрав едва когато се разболее.

„Да помним, че живеем на този континент в мир и да не забравяме това – продължава тя. – Да пази Господ да няма война. Всеки от нас не трябва да гледа с леко око и с лека ръка на възможността от война, а тя е непрекъсната и е все по-близка. Не само около нас, а и в целия свят. За съжаление, моментът не е добър.“

Въпреки това певицата коментира, че не бива да забравяме и хубавите неща, които се случват – например, че все повече болести са лечими. Но и тях не бива да имаме за даденост, казва тя, защото в крайна сметка се изисква общо усилие на всички.

Александрина Пендачанска говори и за дядо си, диригента Саша Попов, за когото е чела доноси в архивите на Държавна сигурност. На въпрос от Ненчев какво можем да направим днес, „за да се освободим от ноктите на тоталитарната система, които продължават да ни преследват“, тя отвръща, че там вече сме се провалили.

„Не знам дали имаме шанс да се върнем – заявява примата. – Това, което трябваше да се случи, е катарзис. Ние не го преживяхме, не се покаяхме. Авторите на всички злодейства не се покаяха и ние не ги накарахме да осъзнаят вината си. В това се провалихме.“

Цялото интервю можете да видите в „Дневник“.