Алексиева, Борисова и Кръстев с номинации за Аскеер

Пиеси на Елена Алексиева, Яна Борисова и Малин Кръстев са претендентите в категорията за съвременна българска драматургия на наградите „Аскеер“. Отличените текстове, един от които ще бъде получи приза на официална церемония на 24 май, са „Мадам Мишима“, „За теб“ и „Семеен албум“.

„Мадам Мишима“, монодрама на Елена Алексиева, е копродукция на Сдружение „Артсензориум“ и Театър „София“, постановка Калин Ангелов, премиерата беше на 9 ноември 2014 г.

„Семеен албум“ от Малин Кръстев, Младежки театър „Николай Бинев“, е постановка на Малин Кръстев, премиерата й бе на 21 декември 2014 г.

„За теб“ от Яна Борисова, Продуцентска къща „СМУТ“, е поставена от Петър Кауков, а премиерата й бе на 5 декември 2014 г. в Театър „Открита сцена“ (бившият „Сълза и смях“).

Председателят на Фондация „Аскеер“ Милен Миланов обясни пред журналисти, че общо 31 текста са им били изпратени. След тайното гласуване във вторник трите номинирани са имали значителна преднина пред останалите и са били класирани без балотаж. Общо 10 от пиесите не са имали нито един глас, а 11 – по 1 вот.

Въпреки открояването и безапелационния избор на Алексиева, Кръстев и Борисова, двама други автори са били сравнително близо до класиране, призна един от членовете на журито – Никола Вандов. Това са били две знакови вече имена в драматургията – Елин Рахнев (с „Любов“ и „Свалячи“) и проф. Кирил Топалов („Забрадка на слънцето“).

В тазгодишния състав на журито за статуетката в категорията за съвременна българска драматургия влизат: проф. Калина Стефанова, проф. Богдан Богданов, проф. Георги Каприев, проф. Ивайло Знеполски, Георги Лозанов, Митко Новков, Федя Филкова, Георги Господинов, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Панчо Панчев, Петър Маринков, Пламен Дойнов, Теодора Димова, Юрий Дачев, Яна Добрева, Димитър Чернев, Красимира Филипова и Никола Вандов. В гласуването не участват членове на постоянното жури, които си оспорват отличието – тази година Елин Рахнев, проф. Иван Добчев и проф. Кирил Топалов.

Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не само сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично, поясни Милен Миланов. В конкурса за „Аскеер 2015” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г.

Графомания залива сцената

Никола Вандов обясни, че въпреки че през годините първо журито е приемало с радост и гордост увеличаващия се брой постъпващи текстове (условието и до днес те да са били поставяни), напоследък бариерата за трудно пробиване на сцена е намаляла. „Сега просто във всяко пространство, кафене, занемарен магазин, е достатъчно да имаш 500-600 лева и ентусиазирани приятели и можеш да поставиш някаква пиеса“, каза той.

„Графоманията пак настъпва в театрите – дори да не го наричам графомания, а текстове, без които може. Тук има много текстове, без които може, и човек, като ги чете, не се изпълва с творческа радост. Разбира се, има и съвсем нормални пиеси, но те, както винаги, са много малко“, коментира Вандов.

„Хората смятат, че един атрактивен разказ може да замести някакви елементарни изисквания за драматургия – просто разказваш една история как една жена отишла в Гърция, пък я детето дала, я органи, я проституирала, я онзи как я измамил… Тези драматични разкази са новела, разказ, те въобще не са драматургия – такива има много и неслучайно монотекстовете са доста впечатляващо количество тази година. Те са лесна драматургия, бърза, и могат да заместят, разбира се, драматургията, но не водят до откриване на нови светове. Навремето Яна Борисова ни откри внезапен свят – всички се чудехме какво става, къде живее това момиче, какви са тези идеални хора, но тя го направи, изгради го с таланта си и неслучайно почти няма нейна пиеса без номинация за Аскеер“, заяви Вандов. Но призна, че такива открития не може да се случват често, защото театърът ни би се пренаситил.

Пламен Дойнов добави, че напливът от монотекстове (около 1/3 от постъпилите) създава жанров проблем и такива пиеси имат предварително изоставане при гласуването на журито – заради различните жанрови очаквания за драматургия. Те често показват неумение да се изгражда сложна персонажна система, коментира той.

„Големият проблем е как въпреки жанра постигаш някакви успехи в писането и искам да подчертая, че една от пиесите, която е номинирана, всъщност е монодрама. Т.е. от една страна става дума за уменията да изградиш текст, който е просто добра литература, в която има драматургичен потенциал, но много по-трудно е при писането на монодрама този потенциал да бъде изявен“, каза Дойнов, визирайки „Мадам Мишима“.

„Това е драматургично умение, на което много държа – да се управлява текста и да се изгражда сложна персонажна система. Смятам, че една част от българските автори, които пишат драматургия, трудно се справят с това. Показателно е, че едно от номинираните пиеси е монодрама, друга е с две действащи лица, а третата – с три. Очевидно става дума за предпочитание към камерност, това е свързано с опита на драматурзите и с умението да се изгражда по-сложна персонажна система, изобщо един драматургичен текст с повече обем в себе си. Това е предизвикателство и малцина от българските драматурзи се справят“, призна Пламен Дойнов.