Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Ален Делон иска да си отиде с евтаназия

Получил отказ от Антъни Делон да изпълни желанието му, разказва синът му в биографична книга

Ален Делон със сина си Антъни на погребението на Жан-Пол Белмондо през септември 2021 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Ален Делон иска да си отиде с евтаназия

Ален Делон със сина си Антъни на погребението на Жан-Пол Белмондо през септември 2021 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ален Делон потвърди желанието си да си отиде по собствено желание с евтаназия, заяви големият му син в интервю за френското радио RTL. Антъни Делон разказва за това и в новата си книга „Entre chien et loup“ (Здрач), посветена на детството му и живота с двамата му родители. 86-годишният Делон и преди е споменавал, че иска сам да реши кога да сложи край на живота си.

„Да, вярно е, помоли ме да му съдействам“, казва Антъни.

Той обаче отказал да изпълни желанието на баща си за евтаназия, обяснява в книгата си Антъни Делон, която вече е налична на френския литературен пазар.

С евтаназия е искала да си отиде и съпругата на Ален Делон – Натали, която почина през 2021 г. от рак на панкреаса.

„Тя искаше да умре така, както бе живяла и имаше намерение сама да избере кога да настъпи смъртта ѝ – разказва Антъни. – Слава богу, не стигнахме до това. Всичко беше готово, дори бяхме избрали човек, който да го направи. Вярно е, че за нас щеше да е много трудно да държим ръката ѝ и да я видим така. Не казвам, че последната ѝ нощ преди да почине, бе лесна.“

Евтаназията не е разрешена във Франция, но е легална процедура в Швейцария, където понастоящем живее Ален Делон.

„Аз съм „за“ евтаназията – заяви той в интервю за „TV5 Monde“ миналата година. – Първо, защото живея в Швейцария, където е възможна, но и защото я намирам за най-логичното и естествено нещо. След една определена възраст, след един конкретен момент имаме правото да си тръгнем от тук тихо, без да минаваме през болници, медикаменти…“

През 2019 г. Делон получи инсулт и бе хоспитализиран в швейцарска болница. Днес той все още се възстановява; за да ходи, се нуждае от бастун:

„Да остаряваш е ужасно – припомня думите му от 2019 г. френското издание „Поан“. – Не може да направиш нищо по въпроса, губиш зрението си, лицето ти се променя, един ден ставаш и глезенът те боли. Никак не е забавно.“

Документи Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век 2 март – 4 юни 2023

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах