Ален Делон няма да бъде погребан с национални почести, ако децата му решат да се вслушат във волята му. Актьорът си е представял да бъде изпратен от най-близките си хора на малка церемония и е пожелал да бъде положен в имота си в Души, Франция, точно до любимите си семейни кучета.
Гигантът на френското кино, както го нарекоха медиите, си отиде на 88 години на 18 август. Актьорът е споделял приживе, че не иска погребение с национални почести – такова, каквото бе организирано за Жан-Пол Белмондо през 2021 г. и което бе последната публична поява на Делон.
Същата година актьорът дава интервю за „Пари Мач“, в което споделя вижданията си за собственото си погребение някой ден. Той споделя, че предпочита да бъде спазен католическият обреден ритуал:
„Искам да е дискретно. Не искам публично погребение, изобщо не се интересувам от това“.
В други свои медийни изяви той неведнъж е заявявал, че иска да почива, „заобиколен от животните си“. На територията на имота му в Души е погребан „половината ми живот“, както актьорът ласкаво нарича 35-те си покойни кучета. За тях е обособено гробище и параклис.
Попитан дали очаква да изживее живота след смъртта си в рая или в ада, Делон казва:
„Мисля, че ще се озова някъде по средата“.
Трите деца на Делон тепърва ще трябва да решат дали ще споделят със света последния път на баща си, или тъгата им ще си остане лична. Независимо от решението им обаче, Души вече изпраща своя самурай и пред вратите на къщата на Делон се трупат стотици букети, снимки, рисунки и спомени от мистериозния им съселянин, нанесъл се при тях преди половин век, но познат предимно от екрана.
Селото, което се намира на около два часа с кола от Париж, има постоянно население от 910 души. Някои все още си спомнят случайните си срещи с легендарния актьор – през 70-те и 80-те години Делон е забелязван в аптеката или в единствения местен ресторант, а някои пазят спомена, че са го виждали на училищни празненства заедно с Мирей Дарк, една от големите любови в живота на актьора.
„Когато бях ученичка, двамата идваха на празненствата по случай края на годината. Раздаваха подаръци на всички“, разказва една жена пред „Гардиън“.
Спомен с Делон има и Кристиан, местният цветар, който му доставял любимите му цветя в голямото имение, известно сред местните като „La Brûlerie“ – червени и бели рози и бели лилиуми.
„Той винаги бе много жизнен и обичаше да се шегува, но не се изтъкваше. Не беше в образа на звезда тук. Считахме го за местен“, допълва той.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение