Алея в Албания ще се нарича с името на българо-албанската художничка Лика Янко

„Лика Янко“ ще се нарича от днес централната алея в градския парк на град Балш*, Албания, съобщи министърът на културата Велислав Минеков, който е на посещение там. В речта си по време на официалната церемония проф. Минеков е заявил, че както улиците и алеите в парковете свързват хората, така Лика Янко ще продължи да свързва България и Албания, предоставяйки нови възможности за срещи в изкуството.  

Лика Янко е родена в София на 19 март 1928 г. като Евангелия Грабова, в семейството на Лазар Янко Грабова – албански общественик и председател на Съюза на албанските културни дружества в България. Родена е в България, никога не е стъпвала в Албания, но цял живот до смъртта си през 2001 г. живее у нас като албанска гражданка. Учи в Националната художествена академия, специалност живопис, при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Първата ѝ самостоятелна изложба през 1967 г. е прекратена преждевременно, само седем дни след началото, заради „липса на реализъм”.  Забранено ѝ е да участва в изложби и да пътува в чужбина в продължение на 14 години. Но през 1075 г. нейни картини започват да купуват много западни дипломати, а през 1981 г. Людмила Живкова преоткрива художничката и ѝ дава нова възможност – тогава Лика Янко прави втората си самостоятелна изложба на „Шипка” 6 и се утвърждава като една от най-неконюнктурните, романтични и загадъчни български художнички. Наричат я „Пикасо в пола”.

Тя никога не посещава родината на своя баща, но е възприемана като важна фигура в албанското изкуство, има нейни чествания, дори юбилейни пощенски марки. Преди смъртта си Лика Янко подбира свои картини в три колекции, които дарява на националните галерии в София и Тирана, както и на Софийска градска художествена галерия.

След 10 ноември 1989 г. Лика Янко става един от най-продаваните български автори.

„Ако Лика Янко не беше живяла в онова стагниращо и отвратително време, тя нямаше да бъде същата. Нейната основна дарба е да се противопоставя, да бъде свободна. И това ѝ е от детството. Тогава претърпява травма, заради която всички смятат, че ще си остане малко дете – не само на ръст (тя не пораства повече от 1.40 см), но и в интелектуално отношение. Това е причината всички да се отнасят със снизхождение към нея. А тя успява да преобърне представите им. През 60-те години на ХХ век открива неща, абсолютно съвременни за епохата, които нямат нищо общо със социалистическия реализъм, налаган тук в България. Но вместо да продължи, прави рязък обрат към фигуралното, при което съчетава приложническа техника с изящно изкуство. Просто при нея няма нищо точно установено“, отбелязва един от кураторите на трите ѝ изложби през 2019 г. в София Иво Милев.

*При управлението на цар Борис I, градът е български и се казва Главиница.