МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Алхимици на русофилията

Руските хора приемат санкциите на Запада като наказание с нелюбов - те, невинните, за които Путин е недостижимият „цар вседържец“

Магазин за сувенири в центъра на Москва. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Алхимици на русофилията

Магазин за сувенири в центъра на Москва. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Войната се пренесе и в социалните мрежи – противоречива и непонятна. Светът се разцепва на две, една огромна част от него не присъства на „агората“ – Китай, Русия и още няколко диктаторски държави не позволяват Фейсбук и Инстаграм да „развращават“ добре подреденото от властта мислене на масите.

Руските инфлуенсъри с милиони последователи в Инстаграм ридаят в последните си постове за изгубената си социална площадка, която между другото им носеше стотици хиляди долари печалба. Ще бъдат ограничени до „Вконтакте“ и „Однокласники“. Решението е на властта в Русия, не е санкционно. Но това окончателно ги превръща в изгнаници.

На фона на това разцепление и в разгара на войната се надига един странен наратив. Докато през първите десетина дни съчувствието към украинците беше основен лайтмотив, сега започва вълна от съчувствие към руснаците, която измества и дори изкривява отношението към агресията на Русия срещу Украйна. Появиха се призиви, все по-масови и не съвсем тролски, да се противостои на „русофобията“. Паоло Куелю написа в Туитър, че „кризата в Украйна е удобно извинение за русофобията“. Сергей Шнуров и бунтарската преди група „Ленинград“ изпяха песен, в която сравниха руснаците с евреите през Втората световна заради неприязненото отношение на света към тях. Появи се хаштаг #StopHatingRussians, който руските официозни медии подхванаха, като го придружават с многозначителното и в същността си войнолюбско послание „Za мир“, изписано точно по този начин – с новия символ на войната Z.

Създава се усещане, че това е новата вълна на хибридната подмолна онлайн битка на Русия за надмощие над умовете. Посланието само по себе си е правилно, така че хората, добрите хора, лесно му се поддават, без да осъзнават, че контекстът го извращава. Това би трябвало да е вълна след войната, когато ще трябва да се възстановяват руините. В момента то е оправдаване на страна агресор. Не може автоматично да се отделят руските хора от руската държава. Те я градят, всяка държава съществува заради и само с хората в нея, независимо кой я управлява. Да се прехвърли отношението към украинците като истински страдащи в тази война, към руснаците, които – предполага се – са „невинна“ жертва на Путин и обкръжението му, най-малкото не е честно.

Масово руските хора възприемат санкциите като атака на Запада срещу тях, срещу начина им на живот, срещу „неотменните им права“ да се ползват от благата на света, докато войниците им избиват жителите на независима западна – всъщност – държава. И смятат, че това е част от тази „нелюбов“, с която светът ги наказва, тях, невинните, за които Путин е недостижимият „цар вседържец“.

Разбира се, че омразата не е решение. И не е нужно да се мразят руснаците. Но да се призовава активно към всеобща проруска позитивност точно днес е нелепо. Путин не кара лично танковете. Путин не влиза лично да мародерства в украинските домове. Путин не държи собствения си пръст върху спусъка на оръжията.

Гледах и слушах прихванати от украинското разузнаване разговори между войниците агресори и техните семейства. Те не изобилстват със съчувствие към украинците и с омраза към диктатора. Чува се: „Какво успя да вземеш?“, или „Днес в една къща намерих злато, поне с милион рубли ще се върна от войната“, или „Попаднахме във вилното селище на депутатите им, ще ти донеса две кожени палта, S/М, ще ти станат ли?“. А най-страховитото беше, когато една руска жена, млада, вероятно майка, окуражи съпруга си войник:

„Щом сте почнали, избивайте ги. Трябва до крак. Иначе ще ни мразят до дупка“.

Руснаците настояват да бъдат обичани. Затова и започнаха тази война, това е емоционалната мотивация. Дори в думите на Путин прозираше онова странно, почти детинско „Щом не ни обичате, ще ви накараме насила!“.

И сега този призив за насилствена „обич“ се мултиплицира в света, маскиран зад #StopHatingRussians.

Това включва желание да получат малко от съчувствието, което светът излива върху Украйна. Това е алчният плач на съседския хулиган, който иска всички да го забележат, да се страхуват от него, но и да го обичат, защото иначе ще ги набие. Той държи да диктува играта, но освен това всички да се правят, че приемат неговите извратени правила по собствено желание.

Руснаците, закърмени от деца с идеята, че са една от най-великите нации, искат да запазят тази своя вяра и своето привилегировано положение в света, и заедно с това да избегнат срама от това, което върши тяхната държава. Искат да получат опрощение, преди да са проявили разкаяние.

Искат да стоварят всичко върху една единствена глава – тази на Путин. Но това не е реално. Путин не е сам. Путин има 55 милиона съучастници (толкова са гласували за него на изборите през 2020 г. според официалните данни). Двайсет години не са малко време, за да бъде спрян. Без руската доктрина за изключителност, поддържана от самите руснаци, Путин би бил невъзможен.

Важно е да се осъзнае – става дума за общото отношение към аморфната маса руснаци, към безликия руски народ. Човек може да обича човека. Но не е длъжен да обича нацията.

Затова нека не мразим руснаците, но и да не прекаляваме със съчувствието към тях. И да го кажем ясно:

Не, руснаците не са жертви на световната общност.
Не, руснаците не са жертва на геноцид.
Не, руснаците не са новите евреи на света.

А колкото до „низвергнатата“ класическа руска култура, сега е неуместно да бъде развявана като оправдание за зверствата. Тя е оцеляла във времената на Сталин, зад Желязната завеса, ще оцелее и този път. Няма нужда от воплите ни, че е канселирана. Ще заеме отново мястото си в света. След войната.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах