Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Алиса на 150 години: Какво означава всичко?

Пет от най-разпространените теории за скрития смисъл на „Алиса в Страната на чудесата“

„Не, най-първо ще погледна“ — си каза Алиса и потърси дали на шишето е написано „отровно“ или не. - Алиса на 150 години: Какво означава всичко?

„Не, най-първо ще погледна“ — си каза Алиса и потърси дали на шишето е написано „отровно“ или не.

„Алиса в Страната на чудесата“ е безкрайно велико произведение и дори критиците ѝ го признават. От хилядите книги и статии, публикувани и вдъхновени от нея за последните 150 години, твърде малко я намират просто за забавна глупост. Много по-често Алиса е разглеждана като мистерия, която търси своя отговор, и всеки детайл от пъзела е внимателно проучван с надеждата да се открие какво Луис Карол наистина е имал предвид. Робърт Дъглас-Ферхърст представя в новата си книга „Историята на Алиса“ пет от по-популярните теории по въпроса, описани в „Гардиън“.

Секс

Историите ни канят да надникнем в главата на Алиса, но някои читатели се чудят дали там не се разкрива повече за нейния създател. Това доставя особена наслада на психоаналитиците. Уилям Емпсън твърди, че Алиса е „баща, падайки в дупката, ембрион на дъното ѝ и може да се роди, само ако стане майка и произведе собствената си околоплодна течност“.

Опитите на Алиса да мине край завесата или да се провре през малка врата също будят коментари – често насочени около историите за приятелства с деца на Карол. Защитниците на писателя обаче отчитат, че тези интерпретации вероятно разкриват повече за страховете на авторите си, отколкото за тези на самия Луис Карол.

Наркотици

Още по-популярна е теорията, че „Алиса в Страната на чудесата“ е тънко завоалирана алегория за употребата на наркотици. Песни като „Белият заек“ на „Джеферсън Еърплейн“ вдъхновиха цяло поколение читатели да премислят пътешествието на Алиса като своеобразен трип.

Всъщност обаче няма никакви доказателства Карол някога да е опитват дрога отвъд някои тревожно-звучащи природни цярове – като самакитка и арсеник, за да лекува упоритите си настинки. И все пак за мнозина Гъсеницата с наргилето и магическата ѝ гъба остават далеч по-близко свързвани с 60-те години на ХХ век, отколкото на XIX.

Шеги

Някои части от историята на Карол препращат към конкретни събития от реалния му живот. Например Патицата, птицата Додо, Райският папагал и Орлето са олицетворение на Дъкуърд, Доджън и двете сестри на Алиса Ина и Едит (те са и сходно звучащи на английски език), а заедно с описанието им да изплуват от морето от сълзи „измокрени до кости, навъсени и раздразнени“, става дума за изкривено към прочутото пътуване с лодка на четиримата с Карол, при което попадат в гръмотевична буря.

Има и още референции, насочващи към реални места в Оксфорд – включително и редовните игри на крикет в двора на местната християнска църква. В действителност много критици са убедени, че историята изобилства с толкова много препратки към града, че може да се разглежда като цялостна вътрешна шега за Оксфорд.

Храна

Започвайки с бутилка „Изпий ме“, която кара Алиса да се свие като далекоглед, а след това и баничка с думите „Изяж ме“, която я превръща в гигант, историята на Карол често насочва фокуса към темата за храната и пиенето. Това невинаги е твърде просто (чаеното парти на Шапкаря например се превръща в парти без никакъв чай), но повечето от създанията в Страната на чудесата прекарват времето си ядейки или тревожейки се да не бъдат изядени – а самият Луис Карол е бил тънък като вейка и рядко е изяждал за обяд повече от една бисквита.

Други смятат, че това е възвеличаване на пикниците с чай, което Карол прави за децата в семейство Лидъл, откъдето е реалната Алиса. Това, с което почти всеки би се съгласил, е, че внезапните физически промени на Алиса в книгата рефлектират върху неизбежни факти от живота. Децата в книгите може и да останат на една възраст завинаги, но истинските деца порастват.

Сънища

„Цялото нещо е сън“, признава Луис Карол на драматурга Том Тейлър: „Но не исках това да се разбира преди края“. Започвайки със заек, който изчезва и после се появява отново – като магически трик, появил се в реалния живот, историята на Карол се развива като генерира смесицата от неяснота и жизненост в сънищата на реалните хора. Нищо не остава същото за дълго. Дори думите се сливат една в друга. „Какво каза – прасе или смокиня?“, пита Червения котарак (в бълг. превод на Лазар Голдман Котака пита само – „Какво каза – прасе ли?“ – бел. ред.), който се появява само след като е изчезнала Гъсеницата. В реалния живот гъсеницата се превръща в пеперуда, а в сънищата гъсеницата става котка.

Клише е да се каже, че някой пише като сън, но това е точно, което Карол се опитва да прави. Неговата история разкъсва света около себе си, а след това го събира в лудешки объркан вид.


Цитатите в текста са по превода на Лазар Голдман на „Алиса в Страната на чудесата“, изд. 1996.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах