Откак „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол е публикувана за първи път през 1865 г., момиченцето се превръща в един от любимите герои на деца и възрастни. В международния ден на Алиса писателката Хилари Маккей разказва пред „Гардиън“ защо я обича – със свои спомени, цитати от книгата (на български – в превод на Лазар Голдман, 1996) и с възхитителните илюстрации на сър Джон Тениъл.
Тоя път намери на нея малко шише. („Уверена съм, че го нямаше по-рано“ — каза Алиса.) Около гърлото на шишето висеше надпис; напечатани бяха хубаво, с големи букви, думите: „изпий ме“.
Колко вълнуващи думи за прочит! Предполагам, че за пръв път чух за Алиса от баща си, а той трябва да ми е показал и илюстрации, разказвайки ми историята ми, защото моята Алиса винаги е изглеждала като тази на Тениъл – ясни очи, интелигентност, никаква сладникавост.
Тук Алиса отваря малката врата към градината. Страната на чудесата! Виждам го много ясно – палитра от яркостта на всички цветове там, фонтаните, малкия златен ключ, който отваря вратата. Толкова много исках да отида там, че знаех пътя съвършено…
Тогаз всички пак я обкръжиха; Додо тържествено ѝ поднесе напръстника и каза:
— Ние ви молим най-учтиво да приемете този изящен напръстник.
Навярно реалността е онова, което прави Алиса толкова различна от всяка друга книга с приказки, която познаваме. Златокосна не е истинска, Пепеляшка също. Но Алиса е толкова реална, колкото всеки друг човек, когото съм срещала. Понякога нетърпелива, понякога обляна в сълзи, но винаги находчива, смела, любопитна и мила. Каква приятелка би била!
— Имаш право — каза Херцогинята, — фламингото щипе като горчица. И поуката от това е: „Птици с една перушина — сбират се в съща дружина“.
— Само че горчицата не е птица — забеляза Алиса.
Обожавах да си представям Алиса в училище! Кой би бил първи на площадката за игри, би измислял най-хубавите игри, би бил доброволец за всякакви щуротии, кой би наглеждал новата ученичка и все пак би намирал време да подрежда и падналите от библиотечните рафтове книги? Разбира се, че Алиса.
Когато шествието стигна пред нея, всички се спряха и я изгледаха, а Царицата строго попита:
— Коя е тая?
Тя зададе тоя въпрос на Момчето Сърце, което в отговор само се поклони и усмихна.
— Глупак! — каза Царицата, като отметна глава нетърпеливо и се обърна към Алиса:
— Как се казваш, мое дете?
— Името ми е Алиса, ако благоволите, ваше величество — отговори Алиса много учтиво.
След малко Алиса чу ситни стъпки в далечината и бърже изтри очите си, за да види кой иде. Белия Заек се връщаше великолепно нагизден, с бели ръкавици от ярешка кожа в едната ръка и с голямо ветрило в другата.
Той се приближаваше бързо и мърмореше:
— О, херцогинята, херцогинята! О, как ли беснее, ако съм я накарал да чака!
Царя и Царицата на Сърцата седяха вече на своя трон, когато те пристигнаха. Наоколо се бе събрала голяма тълпа — различни малки птички и животни, както и всички карти.
Пред тях стоеше Момчето, вързано във вериги. Пазеха го двама войници. Близо до Царя стоеше Белия Заек, с тръба в едната ръка и свитък хартия в другата.
Царицата на Сърцата
опече сладки за децата.
Открадна ги Момчето смело…
И против него има дело!
— Червен Котако — започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
— …когато бяхме малки — добави Лигавата Костенурка малко по-спокойно, макар че си похълцваше от време на време, — ходехме на училище в морето. Учителка ни беше една стара Костенурка… наричахме я Ученурка…
— Защо я наричахте Ученурка? — попита Алиса.
— Защото ни учеше! — отговори Лигавата Костенурка раздразнена. — Ти наистина си много тъпа!
— Не те ли е срам да задаваш такива прости въпроси? — рече Грифона.
Когато бях малка, в градината ни имаше дълбок черен кладенец. Той имаше железен капак с малък процеп, за който да се вдига. Дори възрастните се мъчеха с отместването му, какво оставаше за мен. Теглото на капака още ме преследва. Аз никога така и не успях да го надигна дори малко и тъй като нямаше подходящи заешки дупки в градината ни, нито пък Белия заек дойде да ми помогне, не можах да стигна до Страната на чудесата. За щастие, имах си Алиса, в странния ѝ брилянтен свят. И незабравим.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение
