Алтернативна история на борбата за Освобождение на България

„Задругата“ - дебютният роман на Добри Божилов, който впечатли Здравка Евтимова (откъс)

Марио Жеков, „Константинопол“, 1921 г., частна колекция. От изложбата „В сянката на Ориента“, Софийска градска галерия, 2017 г. Снимка: „Площад Славейков“ - Алтернативна история на борбата за Освобождение на България

Марио Жеков, „Константинопол“, 1921 г., частна колекция. От изложбата „В сянката на Ориента“, Софийска градска галерия, 2017 г. Снимка: „Площад Славейков“

„Прочетох го веднъж, а после – после пак“, казва писателката Здравка Евтимова за романа „Задругата“, който предстои да излезе на пазара на 11 март. Авторката на „Кръв от къртица“ е впечатлена от дебютната книга на Добри Божилов за тайно общество от съзаклятници, които следват мечтата си за свободна България.

„Задругата“ (изд. „Лексикон“) не претендира да е исторически вярна. Авторът разказва алтернативна на реалната ни история за времето, в което страната ни е под османско владичество. Божилов търси баланса между „патриотарска мегаломания“ и чувството за малоценност на българина. В „Задругата“ действието се развива от Лондон през Истанбул и Виена до Москва. Група криещи българския си произход заговорници се борят за свободна България.

Предлагаме Ви откъс от „Задругата“ на Добри Божилов.

2. Дяволското гърло

Игумена дойде последен. Останалите единайсет вече го чакаха, седнали около грубата дървена маса, скована набързо от първите сговорници преди почти четири века. Наближаваше тази дата и всички се питаха колко още ще съществува Задругата и не е ли провал на мисията ѝ изобщо да съществува 400 години. Но от друга страна, Задругата бележеше непрестанен възход и ставаше все по-силна и влиятелна. А народът ѝ дължеше, без дори да подозира за съществуването ѝ, толкова, колкото би дължал на Симеона Велики или на баща му – Кръстителя.

Тук бяха всички останали – Войводата, Хайдутина, Балканеца, Луи, Петър, Патриарха, Кавхана, Смирения, Бедняка и Болярина. Тук беше и единствената жена в Задругата, всъщност първата жена, откакто тя съществуваше. Княгинята. Част от братята си мислеха, че появата на жена сред тях вещае края на Задругата и показва свършека на консервативния патриархален свят. Но Княгинята заслужаваше мястото си повече от всеки друг. Именно защото бе жена, тя бе минала много повече изпитания и проверки, преди да получи мястото си. И защото бе изключителна, се беше превърнала и в своеобразен водач. Първа между равни.

Всички бяха с маските си, облечени в робите си, покриващи дори ръцете. Никой никога не трябваше да знае как изглежда който и да било от останалите. Не трябваше да е виждал дори частица от тялото му, дори върха на малкия му пръст. И никой не трябваше да е чувал гласа на когото и да било, за да не може да го разпознае. На събиранията говореха шепнешком. Но не за да се скрият от ушите на Падишаха, а за да се скрият от останалите единайсет сговорници. Шепотът на всички хора изглеждаше еднакъв.

Colibri april 2017

Княгинята се изправи и поздрави новодошлия.

– Нашият брат Игумена рядко закъснява… – каза тя.

– Нашата сестра Княгинята е нетърпелива и припряна както винаги. Сигурно защото е по-млада, отколкото си мислим – отговори Игумена.

Нещо като шепотно хихикане се чу измежду останалите. Княгинята направи остър жест изпод качулката си и всичко замлъкна.

– Княгинята е дарила на България седем деца и е изпълнила дълга си – рече тя и доуточни възрастта си. – Би искала да роди още, но вече не е възможно.

– Братът ни Игумена със сигурност има причина да закъснее… – включи се в разговора Луи, избралият името на династията френски крале.

Игумена задържа отговора, за да му придаде тежест:

– Простете за това – каза той. – Но новината, която ви нося, е доста добра. Закъснях, защото не бях в България и затова пропуснах редовната ни среща преди месец. Но направих добра сделка. Ще спечелим около 5 хиляди австрийски дуката. Но по-важното е, че руският участник в сделката се опита да ме подкупи и аз приех подкупа. Десет монаси ще могат да идат на тяхна издръжка на обучение в Московската патриаршия.

– Това е новина, която си струва месец отлагане на срещата ни – каза Луи. – Но за какво те подкупи руснакът?

– Това е много интересна история – отвърна Игумена. – Докато бях във Виена, се срещнах с наши агенти там. От тях научих, че въпросният руснак всъщност не е търговец, а е шпионин на царицата. И когато разбере, че имам позиции в България, ще се опита да ме вербува. Това и стана. В сделката за оръжието руснакът се отказа от част от своята печалба и сам предложи да прати монасите ни на обучение. В замяна аз трябваше да увелича броя на пушките, които ще доставим на персийците. Привидно целта му беше да подпомогне персийците. Но аз веднага се досетих, че истинската му цел са нашите десет монаси. Русия иска да си отгледа шпиони в България.

– Тази новина е по-важна от самите монаси и от австрийското злато – включи се в разговора Войводата. – Ако Русия иска да разширява агентурата си у нас, вероятно има някакви планове за бъдещето. От поне трийсет години не е имало особени опити за засилване на шпионажа.

– Ако Русия търси шпиони в България, не е далеч новата война със султана – съгласи се и Петър, сам наименувал се на Петър Велики – най-могъщия европейски монарх на осемнайсетия век.

– Това е странно – каза Луи. – Елисавета не се интересува от турците. Тя воюва с немците, при това доста успешно.

– Ако скоро приключи с немците, може да дойде редът и на турците – каза Княгинята.

– Или ако скоро свърши самата Елисавета, може да свърши войната с немците… – почти цинично се включи Хайдутина.
Всички млъкнаха за миг, след което той допълни:

– Какво толкова казах! Тя е на възраст вече и има слухове, че страда от болести. А наследникът ѝ е повече германец, отколкото руснак. Ако се смени царят, войната с немците ще приключи…

– И тогава е въпрос на време Империята да погледне на юг – каза Игумена и допълни: – Затова предполагам, че руският агент не е човек на Елисавета, а е на някой друг – вероятно на престолонаследника. Готви се за бъдещето…

– Ще трябва добре да подберем монасите… – намеси се в разговора Балканеца.

– Както и да ги подбираме, все някои ще станат агенти на Русия – отговори Игумена. – Но по-доброто е, че другите ще бъдат наши агенти в Русия, поне докато са там.

– Агент за агент. Не е лоша сделка… – каза Княгинята.

– Мисля, че по-важното е да ги подберем така, че да можем да ги наблюдаваме после – каза Луи. – Когато се върнат, и не знаем – поне в началото, кои са станали руски шпиони, да можем да ги следим. Да са от манастири и градове, в които имаме добро присъствие.

– Държим основните манастири, а в тях има хиляди български монаси вече – отбеляза Хайдутина. – Но аз мисля друго да решим – доколко шпионите на Русия са вредни за нас. И доколко трябва да им се месим. Те няма да шпионират нас, а турците. За нас е добре Русия да има сведения за турците.

– За нас е добре Русия да има важна за нас информация за турците, братко Хайдутине – каза Луи. – Царят рано или късно ще дойде на Балканите и именно той ще изгони султана. Но на Балканите не сме само българите. Царят обича да заиграва с отделните християнски народи тук, за да постигне полза. Както го правят всички императори и империи. Не знаем дали царят обича повече нас, или сърбите, или гърците. Всички от него чакаме свободата си, но той добре знае, че християните не сме единни.

– За царя би било върховна глупост да заложи на друг народ освен на българите. Ние сме най-многобройни и държим най-много земи – каза Хайдутина. – Ние сме в средата на полуострова и сме от Адриатика, през Бялото море, до Черното море. Ние сме досами Цариград. Гърците са далеч на юг, а сърбите са едно малко племе на запад.

– Империите обичат да играят с по-малките, за да контролират по-големите, братко… – каза Княгинята. – Трябва да сме предпазливи към всяка империя. Трябва да направим така, щото Русия да няма друг избор, освен да заложи на българите…

– Според мен ние това вече сме го постигнали – настояваше на думата си Хайдутина. – Българите на полуострова сме повече от сърби и гърци, взети заедно. Постигнахме това след векове упорита работа на Задругата. Дори да направят нещо, на сърби и гърци ще им трябват също векове, за да ни настигнат. Руският цар не може да стъпи на Балканите, без съюз с българите. Ако ни отритне и заложи на сърбите, това ще довлече векове неприятности на самата Русия. Българите ще потърсят нови приятели, а англичани, австрийци и французи само това чакат. Папата от поне петдесет години иска да придърпа християните на полуострова към себе си. И така, затънал в дългове, султанът винаги може да му позволи. Русия няма друга възможност, освен да заложи на българите. Всичко останало ще откъсне полуострова от нея, дори повече ще го откъсне, отколкото сега го е откъснал Падишахът.

– Това е така, братко Хайдутине. Но го знаем ние. Убеден ли си, че го знаят добре в Москва и Петербург? – попита Княгинята.

Хайдутина замълча.

– Трябва да сме предпазливи и да помогнем на царя да ни стане съюзник – каза Игумена. – Затова ще надзираваме шпионите, които ще му осигурим.

– Съгласна съм с това – каза първата между равни. – Вие съгласни ли сте, братя?

Въпросът беше основно към Хайдутина.

– Като ги надзираваме, няма да стане по-зле, по-добре ще е – заключи той.

– Значи имаме единство – каза Княгинята. – Нека благодарим на нашия брат Игумена за работата, която е свършил. Сега, братко Кавхане, ти имаше да говориш нещо за пашата на Варна…

ДС