Аманда Лиър, сюрреалистичен живот в триъгълник с Дали и Гала

Срещата им е необичайна, историята им – още повече. Това не пречи да се породи истинско приятелство между студентката по изящни изкуства, манекенка и известна купонджийка от лондонския ъндърграунд и каталунския художник – ексцентричен, неспокоен и гениален! Срещат се в средата на 60-те години на миналия век – той надхвърлил 60 години, тя едва на 18.

„Вие имате най-хубавия череп, който съм виждал някога!”, заявява маестрото, силно заинтригуван от високата блондинката с толкова дълги крака, сякаш се е качила на кокили.

„Какъв образ!”, си казала тя – споделя сега Аманда с обичайната си непосредственост в новия брой на „Венити Феър“. – Бях запленена от чара на този мъж, който ми рецитираше стихове на Гарсия Лорка и ме сравняваше с „Меланхолия” на Дюрер. Възхитителен мъж, който може да си позволи да съобщи, че е импотентен в студиото си в хотел Мьорис в Париж, пред чаша чай, заобиколен от дългокосите изпълнители от филма  „Коса”, които наричал „ангели на Ренесанса”.

Дали и Аманда през 1963-а

Оставало само да съобщят за пристигането на новата натрапница на Мадам – съпругата на Дали – Гала, бившата жена на поета Пол Елюар и бивша любовница на художника Макс Ернст. „Триъгълник”, който не я притеснява, отношения, каквито самата тя е наложила на Елюар с Ернст, преди да попадне под чара на Салвадор Дали.

Салвадор Дали и Гала

Гала обаче е взискателна: за художника, когото тя обгрижва като майка, за когото е и муза, и импресарио, само най-хубавото! Художникът дава указания на Аманда – тя трябва да се появи в най-блестящата си форма пред съпругата му, с минижуп, косата в модерен кок, с виолетови сенки на очите!

„И, ето, пристига дама на неопределена възраст, елегантна и изпита – спомня си Аманда пред Венити Феър. – Кашляше много, не понасяше цигарения дим, отваряше широко прозорците и все крещеше, че всички миришат лошо. Колкото до Дали, той ме хвалеше, сякаш продаваше прахосмукачка: „Виж колко е хубава, завърти се, завърти се и върви!” „Трябва да я видим на слънце”, пък казваше Гала.“

Юпииии, тя си замина!

Аманда, поканена в светая светих – къщата в Порт Лигат, в Каталуня, пристига по еспадрили и се настанява дискретно, когато изведнъж Гала стяга куфарите си и заминава с един жиголо, като поверява Дали на грижите й. „Ако му се случи нещо, ти ще си виновна!”, подвиква тя на младата манекенка.

„Едва бе прекрачила прага и Дали възкликна: „Юпии, замина си, хайде на купон в Барселона!” – продължава Аманда. – Той обожаваше бурлеската, коридата и едно мрачно кабаре, което се наричаше „Мелницата”.“

Дали обаче има нужда от нови обувки, Аманда му купува, но те много се хлъзгат и на нея й хрумва да залепи на подметките преплетени върви пред изумения поглед на Дали. Той се обажда на Гала и й разказва за нововъведението и Аманда е окончателно приета в семейството.

„Така Гала стана за мен нещо като баба – обяснява днес актрисата, – тя споделяше любовните ми мъки, плащаше ми при нужда самолетния билет, хвърляше ми карти – обожаваше картите Таро”.

Лангусти с шоколад

В Порт Лигат странно семейство от трима започва да изгражда навици. В добре обигран танц, всяка от жените умее да отстъпва място на другата без ревност, тъй като липсва каквото и да сексуално съперничество между тях. Аманда си има стая, тя е напълно подвластна на чара на маестрото, който всеки ден й поднася изненада: къпане при скалите, риболов на морски таралежи, идилични сбирки на малкото си обкръжение, гощавано с прословутата лангуста с шоколад…

Гала планира Аманда да поеме щафетата, когато тя изчезне. Настоява да я накара да се закълне пред иконата на „черната дева от Казан” да се омъжи за Дали, когато той овдовее.

Той рисува в определени часове – сутрин и после от 16 до 20 часа, докато любимката му през това време чете книги. Често получават покани от Гала да я посетят в жилището й в малкия град Пубол, само на няколко километра от тях, където Гала сама си е господарка.

„Един ден Гала ми довери, че й е омръзнало след петдесет години брачен живот да се грижи за този старичък мъж, който нищо не умее да върши сам – разказва Аманда Лиър. – Бедничката, понякога хич не й беше лесно. В Холивуд я слагаха на края на масата, докато Дали се кипреше между Мерлин Монро и Франк Синатра. Тя не издържаше вече на ролята си на пазител-мениджър-медицинска сестра”.

Гала планира Аманда да поеме щафетата, когато тя изчезне. Настоява да я накара да се закълне пред иконата на „черната дева от Казан” да се омъжи за Дали, когато той овдовее. Аманда обаче се дърпа, тя е млада, животът е пред нея и иска да полети. Започва да пее, да жъне успехи, двойката гледа на нея странно, сякаш младото същество иска да ги напусне.

Аманда Лиър на обложката на своя албум

„Знаеш ли – й казва един ден Гала, – слушах плочата ти, пееш като шофьор, който си е пийнал повечко, нищо не ти се разбира…”

Гала умира през 1982 г., когато Аманда окончателно е напуснала тяхната вселена. Ще срещне само още веднъж Дали, но на тъмно. Той не иска тя да го види остарял.