Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пътешествието на Амели в японския характер

Амели Нотомб го дефинира с една дума – дъжд: Подобно на дъжда и аз бях обилна и скъпоценна, хаплива и животворна, хармонична и неблагозвучна...

„Може да се случи така, че най-съкровените ни потребности да бъдат и най-ужасяващи изпитания”, признава Амели Нотомб в „Щастливата носталгия”, сблъсквайки се с образите от своята младост. - Пътешествието на Амели в японския характер

„Може да се случи така, че най-съкровените ни потребности да бъдат и най-ужасяващи изпитания”, признава Амели Нотомб в „Щастливата носталгия”, сблъсквайки се с образите от своята младост.

„Животът е доста скучен, ако се задоволяваме с обикновените му съставки. Винаги съм търсила формули, които са подхождали на темперамента ми, и съм ги намирала.”

Всеки неин роман го доказва. Родена в белгийско аристократично семейство, тя прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща ѝ е посланик. Не е странна птица, не обича да се прави на нещо, което не е. На 5 години е била анорексичка, геройски се справя с драмата и за да се освободи докрай, я превръща в сюжет. Постоянно търси границата между явното и неизразимото. Така стига до двайсет и втория си роман – „Щастливата носталгия”.

ameli notomb2

След единайсети март две хиляди и единадесета животът в Япония не е същият. Много хора напускат страната и макар че Ринри, някогашният любим на Амели, никога не би го направил, това не е утеха. Сънародниците му са като обсебени. Затова разходката по следите на общото им минало е малко тъжна, щастливо-тъжна.

„Може да се случи така, че най-съкровените ни потребности да бъдат и най-ужасяващи изпитания”, признава Амели Нотомб в „Щастливата носталгия”, сблъсквайки се с образите от своята младост.

И все пак – изтекли са 16 години, а сякаш не е минал и ден. Защото Япония не е просто минало, Япония е друга любов. А в сърцето винаги има място за една любов повече.

Откакто през 1992 г. излиза „Хигиена на убиеца“, всяка есен на френския книжен пазар се появява нова книга на Нотомб. Феновете й са наясно, че този ритъм е безотказен. Дързостта на Амели намира израз в нищенето на интимни страхове и страсти, в стегнатото, небрежно, често политически некоректно заковаване на мнения относно културни специфики и клишета. Ексцентричността на премиерите й, фотографиите на собственото й лице като корици на романите й, обсесивната автобиографичност, все емблематични явления за личност със силна самовлюбеност, тук са по-скоро ефект на литературния пазар, на идеята за индустрия и шоубизнес, отколкото надменно и нарцистично демонстриране на успех.

Истинската смелост на Амели Нотомб е в непосредственото разказване от първо лице единствено число, което е характерно и за двете й отличени произведения – „Изумление и трепет“ и „Нито Ева, нито Адам“. „Изумление и трепет“ печели Голямата награда на Френската академия през 1999 г., а романът „Нито Ева, нито Адам”, който също черпи интриги от живота на авторката в Япония, е отличен с награда „Флор“.

Екранизацията на „Изумление и трепет” има поразителен успех – получава 5 награди и 2 номинации, в т.ч. награда „Сезар“ (2004) за най-добра актриса за Силви Тестю в ролята на Амели и номинация за „Сезар” за най-добър адаптиран сценарий.

Няколко думи за сюжета: Амели завършва колеж и се връща в Токио с едногодишен договор за преводач към голяма търговска корпорация, опитвайки се да се интегрира в японското общество. Така започва историята на нейното унижение. Решимостта й да стане „истинска японка” се оказва несъвместима с японското смирение. Струва си да видите какво развитие ще претърпят тя самата и отношенията й с прекия й ръководител, красивата госпожица Мори.

„Аз и Япония – това е безкраят, защото е историята на една любов… Мога да дефинирам японския характер с една дума – дъжд. Подобно на дъжда и аз бях обилна и скъпоценна, смъртоносна и безобидна, тиха и дрезгава, весела и окаяна, хаплива и животворна, хищна и непорочна, търпелива и коварна, хармонична и неблагозвучна… Но повече от всичко друго и отвъд всичко останало аз бях неуязвима.“

Освен че ходи винаги в черно, Амели пише на ръка. На въпроса защо не ползва компютър, тя се самоиронизира:

„Отчасти защото съм глупава. А може би връзката ми с писането е твърде физическа.”

Който я бърка с Амели Пулен, да не се притеснява – и двете са винаги учудени и не съвсем от този свят.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах