Америка праща астронавти на Луната до 2024 г., за да останат там

Доналд Тръмп има малко по-различно мнение от специалистите в НАСА

Ракетата носител SLS на стартовата площадка преди полет до Луната. Художествена илюстрация: НАСА - Америка праща астронавти на Луната до 2024 г., за да останат там

Ракетата носител SLS на стартовата площадка преди полет до Луната. Художествена илюстрация: НАСА

Американската лунна програма предполага постоянно присъствие на астронавти на спътника на Земята. Това съобщи в интервю за Си Би Ес Нюз вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс. Според него, САЩ планират не само да посещават Луната, а да останат там.

„Ние се готвим да разработваме полезни изкопаеми, да развиваме нови технологии. А когато дойде времето – от Луната ще тръгнем към Марс”, поясни той.

Въпреки някои изяви и постове в Туитър на президента, в които се твърди друго, според Пенс Съединените щати са „100% ангажирани да изпратят астронавти на Луната през 2024 г. и да създадат дългосрочно и устойчиво присъствие там като първа стъпка към евентуални пилотирани полети до Марс” каза още той.

Пенс също така потвърди силната подкрепа на президентската администрация към продължаващата разработка на тежкотоварната ракета носител (SLS) от „Боинг” под ръководството на центъра за космически полети на НАСА в Хънтсвил, Алабама, и работата на „Локхийд-Мартин” по модула „Орион”, който ще достави астронавтите на Луната.

В деня на годишнината от епохалното постижение на „Аполо 11” „Локхийд Мартин” обявиха за готов модула „Орион”, с който мисията „Артемис 1” ще достави астронавти на Луната през 2024 г.

Според първоначалните планове това трябваше да стане години по-рано, но сега в НАСА се надяват да стартират първия тестов непилотиран полет на тежкотоварната ракета и модула „Орион” през 2021 г. Пенс заяви, че администрацията на Тръмп действително остава ангажирана с разработката на огромната ракета, но предупреди, че ако традиционните доставчици на НАСА не успеят да се справят, правителството ще се обърне към други компании.

Работата по ракетата носител „изостава от графика и бюджетът е нахвърлен” каза Пенс в интервюто, но призна, че още от началото на програмата досегашните администрации не са я финансирали достатъчно и не са ѝ отделяли вниманието, което заслужава.

„Ние няма да допуснем тази грешка. Ние подкрепяме програмата на НАСА и работата по ракетата носител в Хънтсвил. Но ако не можем да излетим с тези ракети, които строим днес, сме готови да стигнем до Луната и с други средства. Защото президентът наистина вярва, че американското лидерство в човешкото усвояване на Космоса има важно значение”, каза Майк Пенс и спомена конкретно калифорнийската компания „СпейсЕкс”, основана от Илон Мъск, и „Блу Ориджин”, принадлежаща на основателя на „Амазон” Джеф Безос.

„В програмата ни е записано да се върнем на Луната до 2024 г. Първата жена и следващият мъж на Луната ще бъдат американци, които ще летят с американски ракети от американска земя”, заяви той.

В скорошно интервю Мъск заяви, че „СпейсЕкс” може да достигне Луната с непилотирана мисия до две години и „може би най-много до четири години” да изпрати там и хора.

Междувременно, въпреки спекулациите за противното, вицепрезидентът каза, че администрацията на Тръмп е твърдо решена да изпрати астронавти на Луната в рамките на пет години, като част от новата програма на НАСА „Артемис” (Артемида):

„Ние разбираме, че за да отидем на Марс – а ние ще отидем на Марс – ще трябва да разработим нови технологии, ново оборудване и да придобием нов опит, което може да стане само на Луната”.

„И президентът напълно подкрепя това. Това е една от причините, поради които си поставихме за цел да върнем американските астронавти на Луната през следващите пет години и след това да отидем на Марс”.

Запитан дали астронавти ще ходят по Червената планета още през неговия живот, 60-годишният Майк Пенс отвърна „със сигурност”.

Целта „Първо Луната“ беше записана в „Директива за космическата политика № 1”, подписана от президента по време на церемонията в Белия дом на 11 декември 2017 г.

„Директивата, която подписвам днес, ще пренасочи космическата програма на Америка към човешките изследвания и открития – каза тогава президентът. – Това е важна стъпка в завръщането на американските астронавти на Луната за първи път от 1972 г. за дългосрочни проучвания и използване.”

Обаче по-рано тази година Доналд Тръмп най-малко два пъти постави под въпрос смисъла от завръщането на Луната и няколко пъти е недоумявал защо НАСА да не може да разработи директен подход към Марс.

На 13 май администрацията поиска от Конгреса допълнителни 1,6 милиарда долара за бюджета на НАСА за фискалната 2020 г., за да помогне за запазването на програмата и да започне работа по нов лунен кораб. А на 7 юни Тръмп шокира космическата общност с пост в Туитър, който постави под въпрос не само подкрепата му за лунната мисия, но и познанията му по астрономия.

„За всичките пари, които харчим, НАСА НЕ трябва да говори за отиване на Луната – това го направихме преди 50 години – написа президентът. – Те трябва да се фокусират върху много по-големите неща, които правим – включително Марс (част от който е Луната), отбраната и науката!”

Миналия петък президентът отново изрази съмнения относно лунната стратегия. По време на фотосесия в Белия дом, по повод годишнината на „Аполо 11”, Тръмп повдигна темата няколко пъти в разговор с Пенс, Бъз Олдрин (втория човек, разходил се на Луната), Майк Колинс (третия член от екипажа на „Аполо 11”), шефа на НАСА Джим Брайдънстайн и други.

Bookshop 728×90