Американската филмова академия се извини на индианска актриса след 50 години тормоз

Сачин Литълфедър, която преди почти 50 години е първата индианка, излязла на сцената на оскарите, най-сетне получи извинение от Американската филмова академия за годините на тормоз, които се е наложило да изтърпи след появата си на събитието. През 1973 г. тя излиза пред многобройната публика, съставена от най-добрите кинотворци на епохата, но не за да получи награда, а да откаже такава. В кратка реч Литълфедър обявява, че оскарът, току-що присъден на Марлон Брандо, ще остане без получател, защото актьорът се обявява против начина на представяне на американското коренно население в холивудски филми и не желае статуетката. 

Каузата не се приема добре от всички в публиката и Литълфедър е освиркана. Джон Уейн, популярен актьор от много уестърн филми, бил вбесен и според разкази на присъстващи, трябвало да бъде удържан от шестима охранители.

Сега, половин век по-късно, Литълфедър е поканена за специална вечер през септември за „разговори, изцеление и честване“. Събитието, посветено на 75-годишната актриса, ще опита да поправи не само случило се през 1973 г., но и последвалите години на тормоз и дискриминация, за които тя многократно споделя.

От Академията публикуваха и писмото, с което президентът на организацията Дейвид Рубин кани Литълфедър на събитието в нейна чест. В него той отбелязва речта ѝ като „силно изявление, което продължава да ни напомня за необходимостта от уважение и важността на човешкото достойнство“.

„Тормозът, който сте претърпели след това заявление, е неоправдан – пише още Рубин. – Емоционалните щети, които сте преживели, и цената на кариерата ви в нашата индустрия, са непоправими. Твърде дълго показаният от вас кураж остава незабелязан. Затова ние ви предлагаме нашите най-дълбоки извинения и ви поднасяме искреното си възхищение.“

В отговор Литълфедър публикува изявление, в което декларира радостта си „колко много се е променило, откакто не приех наградата на Академията преди 50 години“:

„Колкото до извинението на Академията към мен, индианците сме търпеливи хора – минаха само 50 години! Трябва да запазим чувството си за хумор, независимо от времената, това е нашият метод за оцеляване.“

По-рано през годината Литълфедър участва в подкаст с Жаклин Стюарт, директор на Музея на Академията, и разказва какво я е провокирало да излезе на сцената през 1973 г.:

„Вярвах, че във филмите трябва да има индианци, чернокожи, азиатци, мексиканци… Трябва да има приемственост за всички, дъга от хора, които участват в създаването на имиджа на собствените си народи“.