Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Американската поетеса Луиз Глюк с Нобел за литература

Луиз Глюк през 2016 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Американската поетеса Луиз Глюк с Нобел за литература

Луиз Глюк през 2016 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Шведската академия връчи Нобел за литература на американската поетеса Луиз Глюк за „непогрешимия ѝ поетичен глас, който придава универсалност на индивидуалното съществуване”.

Луиз Глюк е родена през 1943 г. в Ню Йорк в семейството на еврейски емигранти от Австро-Унгария. Учи в Колумбийския университет, но го напуска, преди да получи диплома. По-късно преподава английски в колеж в Масачузетс, става преподавател в Йейл, в Бостън и Айова. Днес живее в Кеймбридж, Масачузетс.

Глюк е член на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети. Носител е на няколко големи литературни награди, сред които е титлата „поет лауреат на САЩ”.

В поезията си Глюк се е посветила на изживяването на травмата, човешките стремежи и природата. Стиховете ѝ се характеризират с дълбоко усещане за тъга и алиенация. Съчетават автобиографични елементи с класическата митология.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Работата на Глюк често е предмет на задълбочени академични изследвания. Документацията към творбите ѝ, включително ръкописи, кореспонденция и други материали, се съхраняват в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Beinecke“ в Йейл.

Луиз Глюк не е издавана на български. Преводи на нейни стихове са публикувани през 2019 г. в сп. „Нова социална поезия“ в превод на Людмила Калоянова.

Предлагаме ви едно нейно стихотворение.

Конят

Какво ти дава конят
което аз не мога да ти дам?

Наблюдавам те
когато си сам.
Когато яздиш сред
полята зад мандрата
с ръце заровени в
тъмната грива на
кобилата.

Тогава разбирам
какво се крие зад
мълчанието ти:
презрение, омраза
към мен, към брака.
Но все пак
обичаш да те
докосвам; викаш
както викат
младоженките, но
когато те погледна
виждам, че в тялото
ти няма деца.
Какво има в него
тогава?

Мисля, че нищо.
Само забързаност
да умреш преди мен.

В съня си те видях
как яздиш коня
сред сухите поля и
после
слизаш: двамата се
разхождахте
в тъмното, нямахте
сенки.
Но аз ги почувствах
да идват към мен
защото през нощта те
обикалят навсякъде,
господари са на
самите себе си.

Погледни ме. Мислиш
ли, че не разбирам?
Какво друго е
животното
освен изход от този
живот?

Превод от английски Людмила Калоянова

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах