„Американски снайперист“ за американците е като „Дякон Левски“ за българите

Двамата топ актьори от Англия, които тази вечер са в центъра на вниманието в Лос Анджелис – Еди Редмейн и Бенедикт Къмбърбач – са добри, но:

а) не заслужават Оскар (все още!), и 

б) играят в слаби английски филми.

Цялата шумотевица около тях е заради темите на филмите и величината на Алън Тюринг и Стивън Хокинг, чиито биографии са залегнали в сюжетите на „Игра на кодове“ и „Теорията за всичко“.

В „Теорията за всичко“ не е ясно коя линия е била по-важна за режисьора: бракът на болния гений или гениалността му като теоретичен физик. Поради това се е получил един любопитен и гъделичкащ тщеславието на англичаните филм, който обаче няма нито ново, нито сериозно послание – а има претенция за такова. „Игра на кодове“ е аналогично неясен филм: дали е апологетика на постижението на Тюринг, или е заклеймяване на вкоренената в английското общество хомофобия?

Мнозина без никакви аргументи и кинематографична култура пренебрегват „Американски снайперист“ и режисьора му Клинт Ийстууд. Клинт е легенда на американското кино и нищо, което е направил, не е незначително. А той привлича и най-добрите американски актьори, сред които Лионардо ди Kаприо и Брадли Купър. Брадли Купър в момента – наравно с Джейк Гиленхол по актьорски качества, енергия и всеотдайност към изкуството – заслужава най-много наградата Оскар за ролята си на Крис Кайли, както и за всички образи, които вече е изиграл.

Немалко дами сред кинозрителите се повеждат по харизмата на мъжете-актьори и са заслепени за истинското актьорско майсторство, което обаче е разпознаваемо обективно. Много българи съдят за американските филми според погрешната си – полумитична, независимо в отрицателен или положителен смисъл – нагласа към Америка. За тях бих използвал следната аналогия: това, което за българите е филмът за Левски – за американците е „Американски Снайперист“. С други думи това са филми, които бъркат в националната душа и митологичните образи на нацията, а това бъркане е почти невъзможно да бъде разбрано и оценено от хората, които са извън тази душа.