Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Американските дезертьори, които станаха кинозвезди в Северна Корея

Преди 50 години войникът Чарлз Робърт Дженкинс бяга в КНДР. През 2004-а той се мести в Япония и описва живота си в автобиографията „Комунист по неволя“

Позорно уволненият от американската армия Чарлз Дженинкс се мести през 2004 г. в Япония заедно с японската си съпруга, отвлечена в КНДР да обучава севернокорейски шпиони. Снимка: Хароюши Ямагучи - Американските дезертьори, които станаха кинозвезди в Северна Корея

Позорно уволненият от американската армия Чарлз Дженинкс се мести през 2004 г. в Япония заедно с японската си съпруга, отвлечена в КНДР да обучава севернокорейски шпиони. Снимка: Хароюши Ямагучи

38-ият паралел, който разделя Корейския полуостров на две, е една от най-тежко охраняваните зони в света. През 60-те години на миналия век, в разгара на Студената война и само десетилетие след Корейската война, там е фронтовата линия на идеологическия конфликт между комунистическия Север – Корейската народно-демократична република, и подкрепяния от американците Юг. 38-ият паралел, наречен „Демилитаризирана зона“, е всичко друго, но не и демилитаризиран – осеян е с мини, а престрелките между двете враждуващи страни са нещо обичайно, пише Би Би Си.

През януари 1965 г., когато напрежението между двете Кореи е достигнало връхната си точка, щатският войник Чарлз Робърт Дженкинс, родом от Северна Каролина, напуска караула си, взима незаредена пушка M14 и тръгва да пресича Демилитаризираната зона. Уплашен, че ще бъде пратен да воюва във Виетнам, или че ще бъде депортиран моментално в САЩ, след като дезертира в Северна Корея, той предприема пътуване, което ще промени живота му завинаги.

Когато е заловен от комунистическите власти, Дженкинс остава пленник в КНДР през следващите 39 години. От 1962-ра насам трима други американски войници са дезертирали в леговището на Ким Ир Сен и Чарлз е пратен да живее при тях в една тясна стая, наблюдавана постоянно от подозрителните органи на реда.

Животът на четиримата бегълци в КНДР понякога е опасен, но по-често е изпълнен с непоносима скука, докато се опитват да се нагодят към порядките в недостъпната за други чужденци комунистическа държава. Отегчението и усещането за безнадежност понякога тласкат американците към не дотам безобидни лудории, само и само да се забавляват по някакъв начин.

„Крадяхме държавна собственост или ходехме на опасни походи из стръмни каньони“, пише Дженкинс в мемоарите си от 2009 г. „The Reluctant Communis“ (от англ. – „Комунист по неволя“).

Това били единствените забавления за американците, които живеели с усещането, че вече са мъртви.

Като всички останали севернокорейски граждани, дезертьорите имали политкомисар, който им провеждал редовни заседания за самокритика, за да ги държи в подчинение.

„Тези безпощадни копелета мразеха мен и другите американци толкова дълбоко, че не гледаха на нас като на човешки същества и с удоволствие превръщаха живота ни в ад“, спомня си Дженкинс в автобиографията си.

Побоищата и психическият тормоз били ежедневие, но пленниците винаги били хранени добре, защото трябвало да изглеждат здрави и щастливи на снимките за нескончаемите пропагандни брошури, които били хвърляни в Южна Корея през Демилитаризираната зона. Макар че били подлагани на много разпити и се сблъсквали с омразата на всички около тях, най-странната част от живота им била, че и четиримата станали звезди в севернокорейски филми.

Невъзпетите герои

Правителството на Ким Ир Сен поверява пропагандна роля първо на Джеймс Джоузеф Дрезнок – един доста едър мъж, който дезертира от американската армия през май 1962 г. Неговият мощен глас ехти над Демилитаризираната зона, за да го чуват щатските войници. Посланията му описват една утопична страна, където войниците могат да живеят прекрасно, стига да тръгнат по стъпките му и избягат в Северна Корея.

Снажният Джеймс Дрезнок и до ден днешен живее в КНДР и няма никакво желание да се върне в родината си.

Снажният Джеймс Дрезнок и до ден днешен живее в КНДР и няма никакво желание да се върне в родината си.

Както всички други комунистически държави, КНДР е наясно със силата на киното като пропагандна машина. През 70-те филмите са във фокуса на вниманието на бъдещия лидер Ким Чен Ир, който по онова време всячески се стреми да спечели уважението на баща си Ким Ир Сен. Той праща режисьори да учат в чужбина, пише книга за значимостта на Седмото изкуство в революционната борба и продуцира някои от най-важните пропагандни филми, влезли във „вечната класика“ на севернокорейския киноархив. Ким Чен Ир пише сюжета на емблематичния „Момичето с цветята“. Заснет през 1972-а, филмът е потискащ разказ за зли земевладелци, които издевателстват над селяните малко преди Северна Корея да бъде „освободена“ от комунистическите сили.

През 1978 г. започват снимките на 20-серийния епос „Невъзпетите герои“, посветен на Корейската война. И тъй като в страната актьорите с европеидни черти са твърде недостатъчно, всичките четирима дезертьори са ангажирани да изпълняват ролите на противни западняци.

Дженкинс играе д-р Келтън – американски войнолюбец и капиталист, чиято единствена цел в живота е да поддържа огъня на Корейската война в името на печалбите на американските производители на оръжие. За да заприлича на злодей, му обръсват темето и го гримират обилно. Дрезнок е Артър – страховит командир на брутален военнопленически лагер. Лари Ебшър е Карл – покорен служител на двама зли американци, а Периш е Люис – северноирландски офицер, който дълбоко презира окупиралите родината му британци. Ролята на Периш му носи най-големи облаги. Накрая неговият герой получава просветление, дезертира от британската армия и бяга в Северна Корея. Затова, когато американецът се разхожда по улиците на Пхенян, с него се отнасят като към комунистически герой.

Орисията на актьора

Парадоксалното в цялата тази история е, че четиримата американски войници, никой от които не е завършил дори гимназия, са третирани като полу-затворници, но в същото време присъстват в почти всеки севернокорейски киносалон.

„След първия филм („Безименни герои“) се разхождах по улицата и хората ми подвикваха весело и развълнувано: „Келтон бак-са“ (д-р Келтън), някои от тях дори ми искаха автограф“, спомня си Дженкинс.

Почти до края на престоя си в КНДР Чарлз Дженкинс е викан за участия във филми, последният от които се казва „Пуебло“ и е заснет през 2000 г. Той е вдъхновен от едно събитие през 1968 г., когато американският боен кораб „Пуебло“ е атакуван и пленен от Северна Корея. Военноморският съд и до ден-днешен е важен експонат в Музея на победоносното освобождение на отечеството в Пхенян.

Снажният Дрезнок също има ярко присъствие на киносцената. Една от ключовите му роли е на генерал във филма „От 5 следобед до 5 сутринта“. Историята разказва за група севернокорейски войници по време на Корейската война. В рамките на 12 часа те трябва да преодолеят труден терен, за да спрат американско настъпление, предвождано от злия генерал на Дрезнок. Младите, но изключително патриотични бойци, все пак успяват да предотвратят атаката, тъй като недалновидните американци решават да информират предварително пресата за плановете си. Образът на Дрезнок е един от най-комичните изобщо в севернокорейското кино, тъй като освен че е противен, той е и много глупав.

Дезертьорите не само са принуждавани да се снимат във филми, но и да задоволяват страстта на Ким Чен Ир към киното. Синът на Великия водач е притежавал огромен архив от американски филми във време, в което никой друг в Северна Корея не е имал право да ги гледа. Четиримата американци прослушвали части от диалозите на аудиокасети, след което ги превеждали и ги добавяли като субтитри в лентите от личната колекция на Ким Чен Ир. Диалозите били разделени на отделни секции, за да не могат дезертьорите да разпознаят сюжетите и заглавията на филмите. Дженкинс все пак си спомня, че е работил върху част от „Мери Попинс“, но няма представа после какво се е случило.

Ким Чен Ир (на снимката) нарежда да бъде отвлечен южнокорейският режисьор Шин Санг-ок, който е принуден да заснеме комунистическа версия на филма „Годзила“.

Ким Чен Ир (на снимката) нарежда да бъде отвлечен южнокорейският режисьор Шин Санг-ок, който е принуден да заснеме комунистическа версия на филма „Годзила“.

Дрезнок, Дженкинс, Периш и Ебшър имат различни съдби. През 1983-а Ебшър умира в Пхенян на 40 години от сърдечен удар. Периш издъхва през 90-те от бъбречна недостатъчност. Дженкинс се жени за японка, която е отвлечена, за да обучава севернокорейски шпиони на японски език. През 2004 г. съпрузите се местят в Япония вследствие на споразумение, според което много японци, жертви на отвличане, са върнати в родината си.

Дженкинс, позорно уволнен от американската армия, остава в Страната на изгряващото слънце. Джеймс Джоузеф Дрезнок обаче продължава да живее в Северна Корея заедно със семейството, което е създал там, и никога не е проявявал желание да се върне в родината си. Животът му и сложните му взаимоотношения с Дженкинс са показани в британския документален филм Crossing the Line („Да прекосиш линията“).

„Тук се чувствам у дома. Наистина се чувствам у дома. Не бих се преместил никъде другаде“, казва в интервюто Дрезнок.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах