Оставям преднамерено оригиналното заглавие и име на книгата, на която посветих 6 вечери от живота си. Четох я необичайно дълго, защото моят електронен файл беше 480 страници на английски, а междувременно ми се случваше и живият живот.
Отне ми 100-тина страници, за да схвана какво означава заглавието. Wildalone – от wild и alone – или съвсем разбираемото за нас самодива. Така й ще я наричам „работно“, макар че доколкото разбирам я превеждат с бясна сила и издаването й на български предстои. Издателите и авторката ще решат как ще я познаваме в българския й живот.
Получих „Самодива“-та от приятел в Америка, който знае моите интереси и „хобита“ и ми я прати само месец след излизането й в САЩ, където разбирам, че е заковала номер две в класацията на „Амазон“ и въобще е нещо като текущ комерсиален хит на книжния пазар. Което не се е случвало с нито една книга от българин досега.
Да, Краси Зуркова е българка, но е американски писател и това е най-кратката рецензия, която мога да направя за тази книга.
Мога да похваля книгата за няколко впечатляващи неща. Тя, обаче, има и големи смъртни грехове.
Казват, че Краси Зуркова се е занимавала с поезия и музика (извън цивилната професия на юрист, която поне досега е плащала сметките) и това си личи в стила, езика, ритъма на езика. Пише изключително богато, с мощ и нюанси, които поне на мен не ми разкриваха езикова „инвалидност“ (а да пишеш на неродния си език е вроден хендикап). Тя разполага с идиоматичен и красив език, от който не дразнеха прекалено много клишета (а те би трябвало да са спасението на автор, на който не биха стигали думите и боите им). Понякога пише толкова лаконично и поетично, че се чете като стих. Аз не разпознах „чужденеца“ в езика, но пък и надали аз съм най-финият филтър да го улови.
Зуркова познава до детайли, пък и създава един свят на „Принстън“, в който има някаква мистериозна и привлекателна готичност.
Насища книгата си с такива пластове от музика, поезия, руска литература и изобразително изкуство, плюс гръцка митология и български самодивски легенди, че съм сигурна, че американския читател свят му се извива и пропада като в кладенец сред тях. (Друг е въпросът дали „културният“ Изток ще се впечатли например от играта с „Демона“ на Врубел? За нас това си е текущ цитат. Аз лично съм ползвала „Демона“ за профилна снимка на Фейса в мигове на депресии и самоирония, а не се смятам за изключителна спрямо цялото си поколение „културняци“).
За мен големият проблем с несъмнено увлекателната и четивна книга на Краси Зуркова е, че е побегнала от езиковите клишета, но пък съзнателно е изградила желязна конструкция от такива в цялата история, сюжет, основни герои и тяхното развитие. Формално погледнато книгата се занимава с темите за любовта, злото, борбата за нея, както и да бъдеш приет, чувството за вина, цената на свободата, цената на оцеляването.
Как? Девойка от България, невинна, прекрасна и суперталантлива (ако щете вярвайте, вземат я да свири в „Карнеги хол“ на втория месец от първи курс), се среща с двама мистериозни братя, единият от които 300 страници по-късно ще се окаже не точно човешко същество. Евентуалното сравнение с „На изток от рая“ на Стайнбек може да се брои само за хвалба над хвалбите. Истината е, че разположението на този класически триъгълник е далеч по-сходна до „Вампирските хроники“, които не познавам добре. Следват 200 страници терзания около правенето на любов с някой от тях, защото нашето момиче Теа е девствено (50-те нюанса са дамгосали и този текст). Искате доказателства? His heat invaded my skin. Да не си играя със свободни преводи за напалеността му, ама тук например жестокостта ми се сломи.
Чиста, неподправена Анастасия от български произход, която се е натресла на милионер със също толкова импозантни имоти нашир и надлъж като г-н Грей, който се чуди как да я впечатли. Само дето вместо да се увличат в S&M, въпросната Теа и гаджето Рис употребяват класическа музика, Албенис, стиховете на Рембо за предигра.
Да не пропуснем и трегера в стил „Дан Браун“ – разчитане на следи по една бивша църква, прикрита като академична зала, невидими за небрежните очи сигнали като алфа и омега по прозорците й и прочие ключове към мистерията в миналото на родното й семейство и кръв.
Не ми се занимава в детайли с крещящите дефекти на книгата: плоския, неизграден, елементарен образ на сестрата – истинската самодива, където би трябвало да се сблъскат истинските дълбочини и драми. И да има такива, не ни ги показват. Вкарват я в кутийката „зла вещица, манипулатор“ и я държат захлупена там…
Зуркова е осмислила и преработила няколко основни „матрици“ и взела най-работещото от тях. Вплела ги е в една-единствена история, като за лепило (или хоросан, както си изберете) е избрала да употреби малко от „автентичната“ българска магичност (самодиви, ритуали и пр.). Придала им е „философска дълбочина“ с орфизма, Дионисий, ритуалите, сатирите и познатите ни митологии, които несъмнено на американците изглеждат като изумителна екзотичност. Още по-разумно ги е подплатила с изключително конкретната си и почти автобиографична академична история в „Принстън“. Написано при това с изящен език.
Предполагам, че схващате. Краси Зуркова несъмнено е ужасно интелигентна жена. Нямам съмнения, моите почитания. И нивото на грамотността и културността й са на междузвездни разстояния от българския й еквивалент – една авторка на бестселъри, която си мисли, че може да направи същите схеми. Не, не. Зуркова е като Чехов в сравнение с Людмила Филипова, която се опитва да прави подобни литературни конструкции.
Крайният резултат е, че „Самодивата“ е доста четивен роман. За американската средна класа (като интелектуален, не материален статус) е несъмнено много увлекателен. Да не говорим, че свършва по правилата на жанра: отворен, нерешен финал. Т.е. плаче за продължение, може би за литературна серия. Предполагам, че Холивуд (в частта за младежката публика) вече преговаря за правата.
Това е изключително умно измислена и добре осъществена литературна компилация. Оригинална, напълно автентична и отнемаща съня (дъха и прочие) книга – не е.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение