Американско издателство отказа да отпечата исторически труд заради „твърде бялата“ история

Американското издателство „Рандъм хаус“ отказа на писателя Ричард Коен да публикува историческото му проучване „Творците на историята“. Обемният труд от 750 страници е описван като „епично изследване на онези, които пишат за миналото ни“ и е бил преработен от автора след забележка от издателството, че историята не съдържа достатъчно примери за чернокожи историци, учени и писатели, пише „Гардиън“.

Въпреки редакцията и добавените нови глави, в Америка няма да публикуват книгата, тъй като авторът „не успява да признае ролята на чернокожите хора и афроамериканците“, твърдят източници на изданието. Коен прекарва близо десетилетие в проучвания за „Творците на историята“, познат е на американските читатели с трудове като „Как да пишем като Толстой“ и „По следите на слънцето: Епичната история на звездата, която ни дава живот“.

„Решението е породено от чувствителността на издателите – коментира Коен. – Помолиха ме да напиша още и аз добавих 18 хил. думи.“

Книгата му обаче няма да излезе от „Рандъм хаус“ в САЩ, въпреки че договорът между двете страни е сключен преди няколко години и е на стойност около 350 хил. долара. Съпругата на Коен, литературният агент Кати Робинс, вече търси друга издателска къща за книгата.

Въпреки споровете отвъд океана, „Творците на историята“ все пак ще излезе във Великобритания на 25 юни. Хилари Мантел и Аманда Форман ще работят по предварителните ревюта на изданието.

И в двете държави бе повдигнат въпроса защо Коен – водещ автор на Острова, преди да се премести в Ню Йорк в началото на новия век – е пропуснал толкова важни части от историята на чернокожите в първия вариант на произведението си. В сайта на британското издателство „Weidenfeld & Nicolson“ книгата е представена като „епично изследване за това кой пише за миналото и как пристрастията на определени разказвачи продължават да влияят на идеите ни за историята и за това кои сме ние днес“. В изданието са побрани 2500 години история от Тукидид и Тацит, през Шекспир и Волтер, та до съвременни популярни историци като Саймън Шама и Дейвид Старки. В главата „Лоша история“ авторът набляга на някои по-спорни „факти“, широко възприемани като истина и до днес. За примери са дадени автори като Юлий Цезар, който съвсем нескромно изтъква постиженията си, и… Шекспир, който според Коен е отговорен за разпространението на редица исторически неточности, особено при описанията на британски монарси.

Британските историци коментират, че отношението на „Творците на историята“ към чернокожата история не е никак изненадващо, тъй като „чернокожите хора са били невидими за историята“, „Африка и афроамериканците са били забравени“, а „историята на чернокожите хора във Великобритания се разглежда основно в контекста на империята“.