Американското движение „Кю Анон“ (QAnon), което доби популярност по време на мандата на президента Доналд Тръмп, е вдъхновено от италианска арт групировка от 90-те години на ХХ век, наречена „Лутър Блисет”, твърди арт критикът Еди Франкел в изданието „Арт нюзпейпър”.
Връзката между конспирологичната организация и авангардното арт движение е видима – привържениците на „Кю Анон“ възприемат много от методите и символите на „Лутър Блисет”, но за разлика от левите анархисти в Италия, те са дяснорадикална групировка и развиват теориите си твърде сериозно, а не като забавление, както са правели италианците преди трийсетина години.
Движението „Кю Анон“ възниква в края на 2017 г. Анонимен потребител, скрит зад никнейма Q, пише хиляди постове във форума 4chan, като намеква за таен план на президента Доналд Тръмп, призовава да бъдат разшифровани посланията му и опитва да дискредитира политическите му противници. Тази конспиративна теория събира десетки хиляди последователи, много от които участваха и в щурма над Капитолия през януари, когато Тръмп загуби изборите.
Опитите да се открие откъде тръгва „Кю Анон“ неочаквано водят до група италиански художници, твърди Франкел. Движението „Лутър Блисет” започва през 1994 г. и взима наименованието си от името на британския футболист Лутър Блисет – един от първите чернокожи футболисти в Италия, който е правил изявления срещу десните екстремисти в страната. След създаването си арт групата започва да устройва купища забавни и не чак толкова забавни номера. Първите флашмоби са тяхно дело – спонтанно рейв парти в трамвая например. През 1995 г. разпространяват слуха, че на Биеналето във Венеция ще бъдат изложени картини от женското шимпанзе Лута. Животното е представено като жертва на садистични експерименти във фармацевтична лаборатория, спасено от екоактивисти и станало талантлив художник. Доста медии отразяват новината, но се оказва, че Лута не съществува. „Блисетите”, към които се присъединяват всякакви хора, които усилват ефекта от шегите им, създават много ситуации, в които се налага да се намесва полицията – екстремни изяви в късни часове, предавани директно от специално радио на групировката, което също се нарича „Блисет”. В движението се включват и известни артисти – съвременните художници Ева и Франко Матес, арт критикът Матео Паскинели, писателят Стюарт Хоум и други. Проектът „Лутер Блисет” става тренировка за групово анонимно творчество и вкарване на лява идеология в културния мейнстрийм.
Но движението щеше да остане само местно италианско явление, ако през 1999 г. не бе издаден романът „Кю” („Q”), написан от четирима от членовете на „Лутър Блисет” – Роберто Буй, Джовани Катабрига, Федерико Гулиелми и Лука Ди Мео. Веднага след излизането си романът е преведен на английски, испански, немски, холандски, френски, португалски, датски, полски, гръцки, чешки, руски, турски, баски, сръбски и корейски език. През 2003 г. „Гардиън” го обявява за книга на годината.
Връзката между „Кю Анон“ и романа „Кю” не е само в името. В книгата се разказва за агент провокатор, който се присъединява към серия въстания в Европа през ХVІ век. Той е преследван от някой си Кю, агент на римския папа, който манипулира фактите и разпространява дезинформация. Той се опитва да посее в обществото семената на съмнението и помага на църквата да съхрани властта си, опитвайки се да предотврати поредния бунт. Съвременният Кю, основател на движението „Кю Анон“, има подобна история и методи на работа. Той се представя за „източник от Белия дом” и публикува информация „отвътре”. Педофили, заговорът на Ротшилдови, надигаща се „буря” – „Кю Анон“ отваря много фронтове и набелязва множество мишени.
Приликата между методите на „Кю Анон“ и „Лутър Блисет” – от съобщения за ритуални жертвоприношения до тайни „вътрешни лица” в правителството и недобронамерени медии – е поразителна. Например „блисетите” са избрали за една от основните си тези страха от „сатанинско ритуално насилие”, вълна от обвинения, заляла САЩ и Европа през 90-те години на ХХ век. „Блисетите” са измисляли екстремни, невероятни версии на тази конспирация, които са изпращали на доверчивите медии. Обвиненията са засегнали много знаменитости и политици.
През 1997 г. в градчето Витербо, недалеч от Рим, се забелязало струпване на сатанисти, които провеждали черни меси в гората. Група католици доброволци, наричаща се „Комитет за светостта на морала”, приела мисия да се бори с дяволопоклонниците. Те документирали техните ритуали и предавали доказателствата в пресата. Видео от една от черните меси дори попаднало в праймтайма на италианската обществена телевизия. В крайна сметка всичко се оказало постановка – и сатанистите, и католиците били „блисети” и целта им била да се покаже колко е нелепа паниката по повод „окултните общества”.
Методите на „Кю Анон“ са аналогични. Те разпространяват слухове за сатанински ритуали и захранват масите с тях. Абсурдният мит за канибали педофили, заемащи високи държавни постове, отрови доста умове. Разликата обаче е в това, че „блисетите” накрая винаги са разкривали своите шеги и са се гордеели с начина, по който са се подигравали с масовите страхове и конспиративното мислене.
Благодарение на проекта „Лутър Блисет” „Кю Анон“ има готов сценарий за действие. Но италианското арт движение е било ляво и анархистично, а „Кю Анон“ има крайно десни позиции.
След разпадането на „Лутър Блисет” през 1999 г. основните му учредители и автори на романа „Кю” създават писателски колектив, наречен „У Мин”. Под този псевдоним Роберто Буй, Джовани Катабрига, Федерико Гулиелми, Рикардо Педрини и Лука Ди Мео пишат още няколко романа. След появата на „Кю Анон“ писателският колектив коментира пред Еди Франкел теорията, че американското движение е изкопирало тяхната шегаджийска арт група, с думите:
„Ако това са съвпадения, то е впечатляващо колко много са всъщност”.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение