Ами ако животните бяха умни като нас?

В „Планетата на маймуните“, социалнофантастичния роман от 1963-а на Пиер Бул, един човек се озовава на планета, управлявана от разумни маймуни, докато в горите се крият подивели хора. Как би изглеждал светът, ако всички видове внезапно можеха да се изравнят по интелект с нашия, добивайки ясно самосъзнание?

Щеше ли един вид да се възцари над всички, както е в нашия случай? Или може би всички видове щяха да стигнат до хармонично, мирно съжителство? В действителност сценарият е невъзможен, но да се разсъждава до него би ни довело до интересни (и тъжни) истини за самите нас, отбелязва Рейчъл Нюър в Би Би Си.

Отговорът не е красив: би последвал хаос, поне според Инес Кътхил, еколог от Бристълския университет. Не би ни харесало всички да са еднакво интелигентни. Робин Дънбар, еволюционен психолог от Оксфордския университет смята, че бихме се избивали. Човек не е особено добре проявен като изпълнен с мирно любопитство в чужда среда.

Йозеп Кол, сравнителен психолог от Университета „Сейнт Андрюс“, е съгласен с този извод. Човешката история не внушава увереност в приятелски връзки с други разумни видове. Днес може и да има някакъв напредък в сравнение с миналото по отношение на мирните отношения между самите хора, но на фона на войните днес дори това може да е преувеличено изказване.

Имаме навика да избиваме други видове, както и собствените си събратя, така че няма повод да смятаме, че ние или пък самооъзнали се животни, бихме се държали особено различно. Веднага би избухнала Третата световна, защото имаме обичая да реагираме агресивно към чужденци и заплахи.

Кой би надвил? Тревопасните нямат шансове. Нуждаят се от прекалено много време за хранене преди да натрупат енергия, за да действат. Това ограничава времето, което те биха могли да вложат в комуникация, изработване на инструменти, изграждане на култура и влизане в бой. Хищниците имат преимущество. Акулите, делфините и китовете не се броят – те са ограничени в своите океани, макар че може да се втурнат в свои конфликти сред дълбините. По същия начин същества, обитаващи пустини, блата или джунгли, не биха могли да овладеят света, тъй като ще са принудени да се ограничат в районите си.

Големите сухоземни хищници – лъвове, тигри, мечки, вълци или дори някои от по-енергичните и здрави тревопасни като слоновете и носорозите може и да имат някакви шансове за краткосрочни успехи в стил „Джурасик парк“. При равни други условия те ни превъзхождат. Но ние притежаваме съвременни технологии и оръжия, пък и нашият огромен брой ги обрича на финален провал. Най-вероятно те за кратко време биха успели да ни надхитрят, преди да ги изличим от лицето на Земята (което и бездруго правим). Накрая бихме победили.

Но след изчезването на големите хищници, пред нас би се изправил нов противник – най-близките ни родственици сред приматите. Шимпанзетата, горилите и орангутаните имат достатъчно близка до нас физиология, за да се научат да боравят с компютри и оръжия, а физически телата им са по-атлетични от нашите. И биха могли да развият свои версии на познатата ни техника.

Само че броят им е малък и времето не би работило в тяхна полза. Още преди да са осъществили пълния си потенциал да разберат технологиите и начините ни на мислене, ще сме ги надвили. Пък и човек досега е най-адаптивното животно, успявайки да се засели дори на места, където няма насекоми.

Може би накрая Земята ще бъде наследена от бактерии – те така или иначе са навсякъде, но пък няма как да развият подходящия интелект, защото нямат нервна система. Нуждаят се от други организми, включително и от нас, за да живеят. Което не значи, че човешкият вид не може да бъде унищожен от бактерии или вируси, разбира се.

Всъщност и със, и без хора, всяка форма на разумен живот на Земята или другаде най-вероятно би продължила с вътревидовата борба: дори без разум в рамките на един и същи животински вид винаги има съперничества за храна и привлекателни партньори за размножаване. Така че надали има – и надали някога ще има – вид, разумен или не, който да бъде по-алтруистичен от нас. Балансът на природата всъщност е единствено баланс на силите.