Ана Уинтор зад тъмните очила

На български език излиза неофициална биография на най-влиятелната фигура в света на модата (откъс)

Вече над 30 години Ана Уинтор е гласът на „Вог“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Ана Уинтор зад тъмните очила

Вече над 30 години Ана Уинтор е гласът на „Вог“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На въпроса какво се крие зад тъмните очила и иконичната боб прическа на най-влиятелната жена в модата отговаря книгата „Ана Уинтор. Живот на първия ред“. Неофициалната биография на дългогодишната директорка на списание „Вог“ е създадена от Джери Опенхаймер, специалист в т. нар. „разследващи биографии“. Книгата излиза за пръв път на български от изд. „Кръг“ и вече може да се намери на пазара.

Противоречив е подходът на Опенхаймер, написал още неофициалните биографии на Хилари Клинтън, Марта Стюарт и други. Авторът изгражда широка мрежа от хора, малко или много познати на Уинтор – нейни стари съученици, приятели, бивши любовници, далечни роднини, бизнес врагове, колеги и всеки, свързан по някакъв начин с шеметното ѝ изкачване до върха в модната индустрия.

И докато образът на 71-годишната днес Уинтор е добре познат – редакторката вдъхновява образа на Мерил Стрийп в „Дяволът носи „Прада“ – житейските обрати в живота ѝ вероятно ще се сторят изненадващи за читателите. „Живот на първия ред“ обрисува нейната колеблива в началото кариера, но стига дори по-назад в миналото ѝ, за да разкрие добре подсигуреното ѝ детство, в което липсвало вниманието на баща ѝ; нейната бунтарска тийнейджърска фаза, прекарана предимно по нощните клубове; многобройните романтични забежки с мъже със съмнително достойнство и изненадващия ѝ брак с детски педиатър, прекратен, когато излиза наяве, че тя поддържа връзка с женен мъж.

Макар и да напуска училище заради изискване за дължината на дамските дрехи и да няма никакво обучение по комуникация или писане, Ана Уинтор тотално разбива наложените стандарти още с първата корица, която прави за „Вог“ – момиче, облечено в деним. Това нейно решение преобръща света на модата завинаги. От печатницата дори се обаждат да питат дали не е станала някаква грешка.

Със своя радикален подход и хищнически нюх към модния бизнес, Уинтор успява да се задържи на поста от 1988 г. до днес. В свят, доминиран от мъже, тя се превръща едновременно в най-авторитетния и най-страховит редактор в бранша. Думата ѝ се превръща в закон за знаменитости, политици и бизнесмени, тя е в състояние да съсипе или издигне когото пожелае в тази сурова американска индустрия на стойност 200 млрд. долара.

Преводът на „Ана Уинтор: Живот на първия ред“ е на Пейчо Кънев, корицата е на Милена Вълнарова.

Представяме ви откъс, предоставен специално за „Площад Славейков“ от „Кръг“.

Из „Паркингът“

На никого не би му хрумнало да сравнява елегантното „Хаус & Гардън“ с паркинг. Точно така обаче го описвали с ирония високопоставените редактори в списанието, както и ръководните кадри от „Конде Наст“. Наричали го така, понеже Ана била поставена там временно, докато назрее моментът да й бъде дадено мястото на Грейс Мирабела във „Вог“.

„За кратко натресоха Ана в „Хаус & Гардън“ – казва един от осведомените шефове на списанието. – Тя заплаши Си, че ще отиде в друго издание, затова той й даде „Хаус & Гардън“ и я паркира там, докато разработваше макиавелския си план да се отърве от Грейс. В постъпката му нямаше някакъв смисъл, защото той просто можеше да махне Мирабела и да сложи Ана във „Вог“, а „Хаус & Гардън“ да си остане едно прекрасно списание. Ана се появи и го разруши.“

Лори Шехтер, която Ана наела от „Ролинг Стоун“, за да работи с нея в новото списание като интериорна редакторка, си спомня: „Тя сподели, че вече не издържа да стои в Англия, и заяви на Нюхаус и Либерман, че не й пука какво точно ще направят, но трябва да я върнат обратно. Затова те й дадоха „Хаус & Гардън“.

Във „Вог“ модната редакторка Поли Мелен, която подкрепяла Ана, следяла случващото се и подозирала какво предстои.

„Ана направи голям завой и аз си помислих: „Я почакай, какво става тук?“. Имах силното предчувствие, силната надежда, че тя се е запътила към „Вог“.“

Точно когато Мирабела смятала, че най-накрая се е спасила от кльощавата акула, облечена в „Шанел“, в ушите ù зазвучала мелодията от „Челюсти“. Щом Ана се завърнала в Ню Йорк, за да ръководи „Хаус & Гардън“, нейният пост се оказал в още по-голяма опасност, отколкото, когато Ана била творческа директорка във „Вог“, поради две причини.

Не само че взаимоотношенията на Мирабела и Алекс Либерман се били влошили след заминаването на Ана в английския „Вог“, а сега тя се върнала в централата на „Конде Наст“ като победителка, която за по-малко от две години явно била успяла да подобри списанието. Поне такова усещане вдъхвали двамата с нейния ангел пазител Либерман.

Мирабела била бясна, най-вече защото Ана въвела в британския „Вог“ „всичко, което наглед презираше в моя „Вог“, докато била творческа директорка. Мирабела много добре осъзнавала, че Ана е отракан и схватлив корпоративен играч, който напълно спечелил Либерман и Си Нюхаус с краткия си престой в Лондон.

Както Мирабела обяснява след това, британският „Вог“ „спечели на Ана място на масата на главните редактори“.

Мирабела видяла предупредителните знаци и започнала да споделя с най-близките си, че обмисля да напусне „Вог“, но искала да го направи както и когато тя реши. Същевременно отказвала да признае, че плува в опасни води и че Ана обикаля и все повече се приближава до своята плячка.

Ана пък приемала с насмешка предположенията, че е хвърлила око на поста на Мирабела, и коментирала пред „Ню Йорк Таймс“ – със сръчкване и намигане – че „Вог“ бил „фантастичен“ под ръководството на сегашната си редакторка и че Мирабела „върши страхотна работа“.

Старите журналисти в „Конде Наст“ обаче знаели и подозирали друго.

При постъпването й в британския и американския „Вог“ служителите били обхванати от страх, а сега същото чувство обзело и „Хаус & Гардънс“.

„Всички се бяха изплашили до смърт, понеже се знаеше, че тя е ужасна жена“, спомня си ясно един журналист с повече от десет години стаж в списанието.

Ана започнала да събира свой творчески екип, който включвал Андре Леон Тали, работещ като моден репортер за списанието „Венити Феър“ на „Конде Наст“. Тали щял, както Ана се изразила тогава, „да надзирава бреговата линия по неговия си начин“.

На новата си позиция Лори Шехтер трябвало да ръководи списването на новосъздадена колонка, която щяла да съдържа интериорни решения, съвети за начин на живот и мода.

Когато Шехтер пристигнала, Гейб Допълт – младата жена, която тя препоръчала на Ана за асистентка в Лондон – била обявена за редакторка на шест позиции под Ана в редакционната колегия, докато Шехтер се намирала на осем под името на Допълт – предзнаменование за предстоящите събития.

Досущ като Ана, Допълт бързо се сдобила с репутацията на сурова и деспотична жена и била нейна дясна ръка още от Лондон.

„Гейб беше отвратителна“, отбелязва бивша редакторка в „Хаус & Гардън“, която очаквала да се срещне с Ана, но все била отрязвана от Допълт с думите: „Ана се приготвя за теб… не се притеснявай, всичко е наред“. След като Ана я уволнила, редакторката отишла в офиса на Допълт и заявила: „Беше много мила, когато ме лъжеше“.

„Когато си тръгнах, определено пожелах лоши неща и на двете.“

Ана довела на „Парк авеню“ и международен микс от т.нар. редактори консултанти, и ги включила в редакционната колегия. Елегантната и лъскава групичка била съставена от обсипаната с диаманти дама от хайлайфа Брук Астор; ресторантьора и приятел на Ана Майкъл Чау; дизайнера и също неин приятел Оскар де ла Рента; Доди Казанджиян, която щяла да помогне за написването на официалната (а някои биха казали и агиографска) биография на Алекс Либерман; и Джоун Боуз-Лион, който имал роднинска връзка с кралицата на Англия. Повечето попаднали там заради връзките си и близостта си със света на богатите и известните.

Тръгнали си редактори като Денис Отис, която била сред най-доверените хора на уволнения главен редактор Лу Гроп.

„Аз бях там отдавна, но не се задържах дълго, след като Ана дойде – казва Отис. – Новото ръководство се отегчи или подразни от нас, защото явно не се движехме достатъчно бързо. Само че не можеш да изпреварваш читателите си. Подходът на Ана беше моден, а по това време „Конде Наст“ си беше модна компания. Те бяха свикнали на модно темпо.“

Ана погнала злобно останалите от старата гвардия, които все още не разпознавали предупредителните сигнали и не били напуснали. Много от тях се нуждаели от работата, затова се задържали възможно най-дълго.

Ана провеждала лични срещи с повечето служители в офиса си, зад своето стоманено бюро „Бушбаум“ и заобиколена от качета с розови божури.

„Макар да бе младолика, тя приличаше на човек, който никога не е бил малко момиче и не си е играла с кукли – освен ако не е забивала игли в тях – спомня си една редакторка, която веднага била уволнена от Ана. – Каза ми с онзи британски акцент: „Мисля, че ти не се вписваш тук“. Аз отвърнах: „Откъде знаеш? Имам еди-какви си идеи“ и й показах дълъг списък. Накрая станахме на крака, крещяхме си и аз й заявих, че се надявам да се провали грандиозно.“

Около половин час по-късно двете се засекли в един асансьор. Ана погледнала през нея и отказала да я отрази.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах