Ана Вълчанова: Всеки ден съм с баща ми Рангел, той бди над мен

Актрисата Ана Вълчанова всеки ден прекарва по един час с баща си, кинорежисьорът Рангел Вълчанов. „Шизофренично е“, признава тя и разказва: „Всеки ден съм с него, когато следобед за един час разхождам кучето ми в парка. В този един час аз съм с баща си, говоря си с него, чувствам го близко“. „Вероятно идва от трудността човек да приеме такава загуба“, обяснява Вълчанова.

Артистката преди дни получи Икар за водеща женска роля в независимия спектакъл на Марий Росен „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“. „Казвала съм на приятели с риск да ме сметнат за луда, че той ми уреди ролята, той ми уреди номинацията и малко се изхвърли, че чак и наградата“, казва Вълчанова в интервю за „Монитор“ и добавя: „Имам чувството, че бди над мен и над сина ми и се грижи за нас“.

Рангел Вълчанов, въпреки че винаги е можел да обърне всичко на шега, е ставал много гневен на тема политика. „Българският преход се зачена порочно и си задържа порочността до ден-днешен. Рангел Вълчанов беше потърпевш както от социализма, така и от прехода – като всеки един от нас. В крайна сметка, той е българският режисьор, който не получи „Златна роза”, не направи компромис“, спомня си дъщеря му.

Той беше верен на себе си, никога не се е държал като нещо голямо, никога не забрави произхода си и, за разлика от много други, които се срамуват, се гордееше с него, казва Вълчанова: „Държеше се с хората според това какви са като излъчване и поведение, а не според техния социален статут“.

Дъщеря му го определя като изключителен, съвършен баща. „Говорехме си за абсолютно всичко, темите непрекъснато изскачаха и до последния момент си говорехме за една книга и един филм“, спомня си тя.

„Бях му дала „Възвишение” на Милен Русков. Не можа да я прочете, не му стигна животът. Бях му казала, че финалът е изключителен, той ме попита дали ще го разбере, без да е прочел книгата. Отвърнах му „Да” и му показах 3-4 страници. Той ги прочете, после дълго говорихме. На задната корица на книгата има снимка на Милен Русков и той започна да говори за него, да съчинява какъв човек е, какво му се случва… Казах му: „Чакай малко, ти вече прекали”, а той отвърна „Не забравяй, че аз това работя – разбирам хората по една снимка”, разказва Ана Вълчанова.

Актрисата споделя още, че у нас не може да има реален театрален пазар, за да се бори човек за мястото си, тъй като всички се познават. „Режисьорите ни познават. Те си имат своите пристрастия, взимат си хората, които харесват и на които държат. Почти е невъзможно да се наместиш на място, което не е отредено за теб“, признава тя.

Успехът ѝ с независимия спектакъл на Марий Росен не е провокирал у нея мисъл за напускане на щата в Сатирата и изяви като свободен артист. „Този лукс могат да си го позволят само колегите, които са много известни. Те са много търсени и много високо заплатени. За актьори като мен, които като популярност са от средния ешелон, подобно нещо означава обричане на пълен глад“, смята Вълчанова.

Тя разказва и как се е стигнало до ролята ѝ във „Влиянието на гама лъчите…“ и как режисьорът Марий Росен я е накарал да му се довери: „Той е много деликатен, фин човек от една страна, и с театрална лудост – от друга. Беше толкова готов за „Влиянието на гама лъчите…”, че нямах колебание. За мен е важно режисьорът да води. Често ми се е случвало да работя с режисьори, които не са много преди мен. В момента, в който усетя това, режисьорът губи моето доверие, а аз губя почва под краката си. В репетиционния процес идва един момент, в който ставаме като деца, които играят на „Сляпа баба” – все едно си със завързани очи и не знаеш къде си. В този момент имаш огромна нужда от ръката на режисьора, която да те води и ти да му вярваш“.