Софийска филхармония МЕГАБОРД

Анархист, не комунист

128 години от рождението на големия български поет Гео Милев

Гео Милев (1895-1925) - Анархист, не комунист

Гео Милев (1895-1925)

Поколения наред учехме, че в поемата си „Септември“ Гео Милев възпява Септемврийското въстание. А пък Септемврийското въстание вече беше гордо обявено за първото в света антифашистко народно въстание, организирано и ръководено от БКП (тесни социалисти). Ерго – Гео Милев е комунист! Нямам представа какво пише днес в учебниците, но в ония години за Гео Милев трябваше да знаем само онова, което бе постановил покойният вече професор Георги Марков – монополист по темата, оторизиран съставител на едва ли не всяко издание на Гео Милев и неотстъпчив автор на предговорите към тия издания.

А според мен това за „Септемврий“ като едва ли не ритмуван репортаж за септемврийския метеж от 23-та не е съвсем така. Септемврийското въстание може да е било повод, подтик за написването на поемата, то наистина е подпалило гнева на поета – това нямам намерение да го оспорвам. Но ако го нямаше Септемврийското въстание, поемата пак щеше да бъде написана. Само че с друго заглавие, например „Владая“. Или „Радомир“… Нямаше да го има прочутото „Мъглиж беше пръв, Стара и Нова Загора“, но пак щеше да има „черни редици: редовни платени войници и разлютена милиция“. Защото „Септември“ не е репортаж за братоубийствената касапница от есента на двайсет и трета година… „Септември“ е против всяка братоубийствена касапница.

И Гео Милев не е никакъв комунист, както ни уверяваха в мемоарите си неговите съвременници. (Досещам се донейде защо са го правили. Повечето спомени за него – да не кажа всички спомени – са писани през 50-те и 60-те години на ХХ век, когато все си е било по-друго да си другарувал с човек комунист, което пък е означавало, че и ти самият си бил такъв.) Само че Мила Гео Милева в писмото си до д-р Кантарев споменава ето какво:

„Вие сте прав: Гео клонеше все към анархизма и за мене беше ясно, че това става под Шейтаново влияние“.

(Писмото е от 30 октомври 1944 година.)

Да речем, че това е субективно мнение и че Мила Гео Милева е пристрастна (най-малкото защото Георги Шейтанов ѝ е дал ония пет хиляди лева за гаранцията на Гео Милев през януари 1925 година, когато е първото дело – всъщност насрочването на делото от 14 май срещу поета заради същата тая поема „Септември“). Дали Гео Милев е клонял „вече към анархизма“ е отделен въпрос.

Вземаме обаче дванайста глава на „Септември“. И четем непреднамерено – без категоричните твърдения на професор Георги Марков. Да оставим настрана онова прочуто „Без Бог! Без господар!“ – дето и до ден днешен е кредо и лозунг на анархистите не само у нас.

Но кой в поемата е врагът на „хилядите, маса, народ“?… Ами самата държава! В 12-а глава си е казано без заобикалки:

„Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти…
Пиедестал
на реда и тишината
в страната…“

И така нататък.

Следователно имаме негово царско величество (сиреч имаме царщина, държава) и имаме жесток охранител на държавата. Който е „герой“, който е „велик“, „грубата сила“, „военен демон“ и изобщо е „бич божий, изпратен от Бога“. А кой въобще раздава „кръстове, ордени, ленти“? Държавата, разбира се.

Плюс още нещо, макар и по-скоро косвено, а и не толкова директно казано. Къде стреля поп Андрей? Срещу храма, разбира се. Анархистите винаги са смятали църквата за съглашател на властта, тоест на държавата. Те са безбожници по презумпция, а храмът за тях е просто още една институция.

И тук вече идва въпросът за „отсъствието“ на самия Исус Христос в 12-а глава! Няма го там и това е! Посочени са вседържителя Зевс, неговия двойник Юпитер, Ахурамазда, Индра, Тот, Ра, Йехова, Саваот… Богът Отец го има на два пъти, най-малкото защото поетът го запраща вдън вселенските бездни… И така нататък. Изредени са главните богове, но Синът Божи не се и споменава дори.

Защо наистина го няма? Лично аз нямам категоричен отговор, но с правото си на историк наивист ще импровизирам. Например ще припомня това, че Исус се принася в жертва в името на хората, а не на истеблишмънта. Самият истеблишмънт пък се страхува от него повече, отколкото от Варнава. Кайяфа настоява пред Пилат да бъде помилван разбойникът Варнава, тъй като в неговия жалък живот на елементарен катил няма да се случи нищо такова, което да застраши статуквото. А статуквото е държавата. Така че е напълно възможен отговорът: Исус е, така да се каже, на наша страна!

Неслучайно в едно есе на Георги Шейтанов има ей това: „Не ни укорявай, Исусе, помогни ни, Сатана!“. Сиреч – приема ги и двамата като един вид свои съмишленици. Първият ще бди над тях, а вторият направо ще се включи в рушенето.

Аз, разбира се, далеч не съм първият, който си задава въпроса – защо и как така Исус Христос липсва в 12-а глава на „Септември“? „Пренебрегнат“ ли е, или – обратно– е „приобщен“? Бях попаднал на един донос на някакъв таен агент (не помня дали беше агент на Обществената безопасност, или на Държавна сигурност), който бил внедрен сред анархистите. И човекът го е написал черно на бяло до началството си: „От Исуса до днес адептите на анархизма са движили света с утопиите си“.

Нещо повече. Един от просветените български анархисти от двайсетте години – Панайот Чивиков – направо е озаглавил първата си стихосбирка „Другарят Христос“! И въобще по онова време убеждението, че Христос е идеен предтеча на анархизма, е доста разпространено в анархистичните среди.

В очевидно програмната статия на „Пламък“ „И свѣтъ во тмѣ светится“ самото заглавие е цитат от Евангелието от Йоан. („И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“ Йоан, 1:5.) И какво пише в „И свѣтъ во тмѣ светится“? „Обаче Христос и апостолите бяха в живота: око в око с живота; посред грозотите, ужаса и гнева на живота.“

Статията не е подписана, тоест подписана е, но е подписана с „Пламъкъ“, само че неизменно се обявява за текст на Гео Милев. Лично мен още в средата на 80-те ме беше заглождило еретичното подозрение, че този текст е писан от двамата съратници – Гео Милев и Георги Шейтанов. (Самият колективен подпис също навежда на подобна мисъл.) Днес, при наличието на дисциплината „математическа лингвистика“, при всичките тия високи технологии това вероятно може да се докаже. Или да се отрече, разбира се.

А ако компютрите отсъдят, че „И свѣтъ во тмѣ светится“ все пак е писана от Гео Милев – добре. Тогава поне ще стане ясно, че Мила Гео Милева е по-права от проф. Георги Марков.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах