Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Андре и шеф готвачите в гурме мелачката

Случаят с Токев е повод да си припомним историите на Антъни Бурдейн, Беноа Виолие и Бернар Лоазо, за които напрежението се оказа убийствено

Топ готвачът Андре Токев бе спрян от полицаи да шофира в нетрезво състояние с 1,9 промила алкохол в кръвта. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Андре и шеф готвачите в гурме мелачката

Топ готвачът Андре Токев бе спрян от полицаи да шофира в нетрезво състояние с 1,9 промила алкохол в кръвта. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Докато светът е съсредоточил вниманието си съм овладяване на здравната криза, друга, подмолна епидемия дебне в сянката на Ковид-пандемията. „Новото нормално“, в което опитваме да живеем от март 2020-а, е психическо изпитание за мнозина, които загубиха работата си заради новите мерки, и онези, чиято ежедневна рутина бе изтрита от заповедта да си останем и работим от вкъщи.

Темата за психичното здраве у нас е пренебрегвана с години – само преди дни Съветът на Европа разкритикува България за отношението ѝ към психично болните хора, заключение, направено въз основа на 25-годишно наблюдение на Комитета за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отношение или наказание.

Но и психично здравите не се радват на по-добро отношение, показа случаят с Андре Токев. Шеф готвачът, който управлява няколко ресторанта в София, води кулинарното предаване „Ловци на храна“ и е познат като жури и двигател на телевизионното шоу „Мастършеф“, бе хванат да шофира в нетрезво състояние вечерта на 31 октомври. След три дни в ареста талантливият готвач бе освободен срещу парична гаранция от 3 хил. лева, огромно петно върху репутацията му и риск да се раздели завинаги с успешната си кариера.

„Извинявам се на своите близки за това, което им причиних, и благодаря за тяхната огромна подкрепа – написа Токев в профила си във Фейсбук. – Извинявам се на хората, които не познавам лично, но вярват в мен. Всеки човек поне веднъж в живота си е бил поставен пред предизвикателството да са се срамува от постъпките си. А ние, публичните личности, носим отговорност и за това какъв пример даваме.

Причините за случилото са много, но това няма да промени събитията. В днешно време всички ние сме изложени на стрес, напрежение и рискуваме да загубим своя баланс. Динамиката, в която живеем, и отговорностите, които носим със себе си, ни въвличат в жестока мелачка.

Това не е първо подобно провинение на Токев, припомниха от полицията. Но не е първо и за гурме индустрията, в която Андре твори. Кулинарията – най-нетрайно сред изкуствата, е удоволствие за хоби готвачите, но смазва професионалистите. Доказват го десетки подобни истории, в които понякога дори се стига до самоубийство.

Когато готвенето убива

Най-популярен е случаят на Антъни Бурдейн – „лошото момче“ на кулинарията, който гребеше от живота с пълни шепи, през 2018-а бе намерен безжизнен в хотелската си стая в Страсбург, където е работел над следващия епизод на шоуто си по Си Ен Ен „Parts Unknown“. Освен с пристрастяването си към добрата кухня, той се бореше и с опасни зависимости към алкохол и наркотици, както разказва самият той в книгата си „Поверително от кухнята“.

През 2002 г. той „решава да живее“ и дава началото на „Parts Unknown“, където изследва различни места по света, тяхната кухня и най-вече емоцията, която храната може да носи. В предаването Бурдейн говори открито за слабостите си и тежката борба с тях.

Самоубийството на готвача предизвика широк дебат за условията на работа в индустрията. Според изследване на „Substance Abuse and Mental Health Services Administration“ хората, заети в сферата на ресторантьорството и хотелиерството, най-често прибягват до опиоидни вещества, като 19% от тях заявяват, че са прибягвали до употребата на забранен наркотик.

Историята на Беноа Виолие носи подобни белези – през 2016 г. 44-годишният топ готвач отнема живота си. Виолие, начело на ресторанта „Restaurant de l’Hôtel de Ville“ с три звезди „Мишлен“, намиращ се в покрайнините на Лозана, Швейцария, никога не е говорил публично за зависимости, но според някои в тесен кръг се е оплаквал от напрежението на работното място. Смъртта му е настъпила часове преди обявяването на класацията на ресторантите за 2016 г. на гастрономическата библия „Мишлен“. От години се знае, че рейтингите на „Мишлен“ могат да възвисят или да сложат край на звездни кариери.

В интервю от 2014 г. той обсъжда стресовата среда на гурме кухнята като изискване за поддържането на висок стандарт:

„Това е моят живот. Аз си лягам с готвенето и ставам с него“.

През 2003 г. кулинарната сцена загуби друга своя звезда, Бернар Лоазо. Готвачът бе на 52-годишна възраст, когато отне живота си – и мнозина отдадоха причината за смъртта му на два основни фактора: падналият рейтинг на ресторанта му в класацията на „Gault Millau“, престижен френски пътеводител за ресторанти, и слухове, публикувани във „Фигаро“, че заведението му вероятно ще се прости с една от трите си звезди „Мишлен“.

Темата за психическото и физическо натоварване на шеф готвачите се завръща при всяко самоубийство. Но това не е индустрия, която търпи леко промените. В десетки статии топ готвачи дават съвети – уважавайте личното си време, намерете баланса, говорете с близките си хора…

„Готвенето на високо ниво означава, че трябва да си много фокусиран маниак на тема контрол – казва в интервю от 2019 г. Гордън Рамзи, който също дължи част от популярността си на тв екрана. – Ако в някакъв момент не се откажеш от това, готвенето ще те убие. Всички сме виждали бърнаутите, инфарктите и самоубийствата. Няма бизнес или страст, която да струва толкова много.“

Гурме на родна почва

В България няма ресторант със звезди „Мишлен“ или оценени от световната кулинарна критика, вероятно защото няма и достатъчно клиенти на подобна кухня. Това обаче не прави ежедневието на топ готвачите ни по-леко.

„Аз предлагам преживяване. За мен е важно хората, които са с мен или са в моя ресторант, да се забавляват, да изживеят театъра, който правим – каза в интервю пред „Площад Славейков“ преди време Андре Токев. – В театъра гледаш едно представление, то или ти харесва, или не. Същото е с ресторантите – отиваш, забавляваш се, отпускаш се, а ако чак толкова не ти харесва, ще отидеш на друг театър. Аз не правя това, което искат гостите.“

Вижте още: АНДРЕ ТОКЕВ: ХРАНАТА ДВИЖИ ПРОГРЕСА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах