Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Андреа Бочели: Красиво е да пееш за всеки

Бог е решил да съм сляп, но имам любовта на семейството си – аз съм късметлия, казва тенорът

„Павароти ме обикна – спомня си днес Андреа Бочели. – Пях на сватбата му, пях и на погребението му.“ - Андреа Бочели: Красиво е да пееш за всеки

„Павароти ме обикна – спомня си днес Андреа Бочели. – Пях на сватбата му, пях и на погребението му.“

Ако можеше, Андреа Бочели никога нямаше да говори, само да пее. В интервю пред британския „Дейли Телеграф“ той заявява, че ако трябва да е честен, мрази говоренето – напълно.

„Пеенето е единственият начин да се изразя напълно – казва Бочели. – Чувствам изкуството като кодиран език, който веднъж разшифрован е много по-дълбок от изречената дума. Ако се изправиш пред „Пиета“ на Микеланджело, изпитваш емоция от силна комуникация, която няма нищо общо с езика.“

Аналогията, която оперният певец прави, е значителна. Когато е на 12 години, той ослепява и днес не може да види никое произведение на изкуството, освен ако не го извика от паметта си. Но може би точно този спомен за могъщата комуникация го е превърнал в толкова успял мъж, един от най-великите тенори в света, продал повече от 150 милиона записа.

Макар и обожаван от хората, Андреа Бочели често предизвиква полярни мнения сред критиците. Бърнард Холанд от „Ню Йорк Таймс“ например преди време го обвини в „слаба артикулация и липса на техника“. Други са го нападали заради това, че залита от операта към поп-пеенето. Бочели обаче не приема тези критики:

„Всеки от най-големите тенори в света, като започнем от Енрико Карузо, го е правил. Защо не и аз? Имам много приятели, които не обичат опера, но аз харесвам да пея и за тях. Красиво е да пееш за всеки“.

В интервюто Бочели си спомня и детството в тосканската провинция – свят, който по нищо не прилича на онзи, който певецът доминира днес.

„Родителите ми се занимаваха с търговия на земеделска техника – казва той. – Баща ми много мразеше операта. Намираше я скучна. Смяташе, че е овехтяло нещо за стари хора… По-късно беше много горд с мен. Но той винаги искаше да е сигурен, че знам какво място е светът. Певец без култура рискува да се превърне в празна кутия.“

Големия си пробив Андреа Бочели през 1992 г., когато италианската рок звезда Дзукеро Форначари прави прослушване за тенори. Лучано Павароти чува касетата с младия тогава певец и заявява, че няма по-изтънчен глас от този на Бочели – думи, които променят живота му.

„Павароти ме обикна – спомня си днес тенорът. – Пях на сватбата му, а съпругата му ме покани да пея и на погребението му.“

Бочели винаги се е съмнявал в собствените си възможности. Разказва, че с времето е постигнал огромен напредък по отношение на вокалната си техника. На въпрос дали му се получава по-лесно, благодарение на възрастта, през смях отвръща, че не, и добавя, че се дължи на вечното съмнение, че не е достатъчно добър.

Певецът е истинско природно бедствие, описва го журналистката Елена де Бертодано. Като дете го наричали Земетресението. Тази енергия не била изгубена дори след случилото се, когато бил на 12. Роден с ограничено зрение заради глаукома, той напълно ослепява, след като е ударен по главата с футболна топка. Въпреки усилията на лекарите – нищо не помага.

От години Бочели отказва да говори за слепотата си и обикновено преди интервюта като изрично условие е поставено да няма такива въпроси. Дори е напускал разговори с журналисти, ако повдигнат темата. Но Де Бертодано не е била предупредена за това и опипва почвата с въпроса дали се съгласява с казаното в „Малкия принц“, че „най-същественото е невидимо за очите“. Бочели се усмихва широко:

„Ще кажа само, че съм съгласен с това“.

После добавя, че слепотата му е голямо неудобство.

„Но в същото време вярвам, че всички ние имаме големи неудобства в живота си. Моето просто е по-очевидно от повечето – казва Бочели. – Аз съм много религиозен човек и вярвам, че Бог е взел това решение за мен. Имам най-важното нещо, което човек може да поиска в живота си – любовта на своето семейство и приятели. Имам пари, имам успех. Какво повече мога да поискам? Аз съм голям, голям късметлия.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах