Андрей Кончаловски: Свободата не гарантира създаването на шедьоври

Когато правата на човека бъдат поставени над неговите задължения, това унищожава гражданите и в крайна сметка държавата

„Всички големи произведения са направени по поръчка. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел рисуват само по поръчка. Ясно им е било казано какво да правят“, казва Андрей Кончаловски. Снимка: ЕПА/БГНЕС  - Андрей Кончаловски: Свободата не гарантира създаването на шедьоври

„Всички големи произведения са направени по поръчка. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел рисуват само по поръчка. Ясно им е било казано какво да правят“, казва Андрей Кончаловски. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Андрей Кончаловски – един от най-изтъкнатите руски кинорежисьори, освен с филмите си е известен с критичните си позиции по много въпроси и с готовността си да споделя непопулярни, противоречиви и дори противоречащи си мнения. По повод рождения му ден сме подбрали откъси от негови интервюта в различни медии, публикувани през последните няколко години. В тях режисьорът разказва за разликите между авторското и комерсиалното кино днес и преди 30-40 години, споделя какво мисли за Куентин Тарантино и насилието в киното, за скандалите със секстормоза Холивуд и половото равноправие и не спестява тревогите си за настоящето и бъдещето на Русия.

Андрей Михалков е роден на 20 август 1937 година в Москва. Син е на писателя Сергей Михалков и брат на режисьора Никита Михалков, но приема псевдонима Кончаловски по моминското име на майка си. През 60-те години се запознава с Андрей Тарковски, заедно с когото пише сценариите на режисираните от Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961) и „Андрей Рубльов“ (1966). Когато филмът му „Сибириада“ (1979) печели наградата на журито в Кан, той емигрира в Съединените щати. Режисира няколко филма в Холивуд, преди да се завърне в Русия през 90-те години. Носител е на десетки световни кинонагради, а сред най-известните му филми са „Дворянско гнездо” (1969), „Влакът беглец” (1985), „Хоумър и Еди” (1989), „Танго и Кеш” (1989), „Вътрешен кръг” (1991) и „Домът на глупците” (2001). В началото на септември Кончаловски трябва да приключи снимките на следващия си филм – „Дорогие товарищи”, който разказва истинската история за разстрела на мирна работническа демонстрация през 1962 г. в Новочеркаск.

„Не разбирам половото равноправие, не съм узрял за него”

Юни 2019 г., в. „Известия”

Америка за България

Да се търси равенство между половете по отношение на произведения на изкуството ми се струва просто нелепо. Меморандумът за равенството между половете (сключен между филмовите фестивали в Берлин и Кан – бел. ред.) е трагично желание за „справедливост“, лицемерен страх, присъщ на вечната посредственост. Конкурсът трябва да включва най-талантливите произведения на изкуството, независимо кой ги е създал.

В противен случай трябва да преценяваме по различен начин. И наградите да са разделени по пол: една главна награда на мъж, една за жена. Тогава можем да поставим знак за равенство и по отношение на много други позиции, нали? Защо жените не участват заедно с мъжете в състезанията по самбо? Защо са малко жените диригенти? Защо жените не свирят на тромбон? Има си природни причини.

Търсенето на равенство между половете в този случай е чиста диктатура на политическата коректност. Ако не беше толкова страшно, щеше да е смешно. Вече отидоха и още ​​по-далеч, пишат: „Кончаловски се възмущава и не иска гейове в киното“. Е, какво да се прави, трудно е да се търси култура в журналистиката.

И въобще какво е това равенство между половете, аз явно не разбирам: не съм узрял. Има творение на Бог, на природата, ин-ян, както искате го наречете. Жената прави едно, а мъжът – друго. Има много неща, които една жена може, но мъжът не може. Има два различни пола и те имат различни функции. Следователно трябва да смесим функциите, но в много области това не е възможно. А опитите да се нарушават природните закони ще струват скъпо на човечеството.

Доза Щастие

Но моето и вашето мнение нямат никакво значение – ние сме двама от 7 милиарда. Все едно, светът ще се движи според собствените си закони и той се движи – ние не можем да спрем този процес. В различните културни етносистеми светът се развива по различни начини. В Азия е едно, в Близкия изток – друго. Нека видим докъде ще стигне абсурдността на европейското съзнание.

„Параноята със сексуалния тормоз е смешна”

Януари 2018 г., ilfattoquotidiano.it

Днес в Холивуд говорят повече за сексуален тормоз, отколкото за кино. Единственото, което мога да кажа по този повод – това е смешно. Първо, ми е смешно, че жените, тормозени преди двадесет и пет години, едва сега го съобщават в медиите. Второ, Бил Клинтън не е в списъка на „секстормозещите“. Трето, изглежда нелепо и в същото време много опасно за това общество по „оруелски модел“ цялата тази параноя със злоупотреби и сексуален тормоз, продължила тридесет години. А проявите на ултрареакционната либерална политика са много тъжни.

„Госпожиците обичат да бъдат пристискани”

Ноември 2017 г., в. „Известия”

В Холивуд днес всеки обвинява всички за греховете от преди десетилетия. Всичко това е глупаво! Хилари Клинтън се беше сприятелила и с двамата братя Уайнстийн. Мисля, че Тръмп реши да ѝ изиграе хубав номер. В крайна сметка Харви Уайнстийн финансираше кампанията на Хилари Клинтън.

Що се отнася до сексуалния тормоз като цяло, надявам се, че това нас не ни заплашва. Защото мъжете трябва да преследват жените, а жените трябва да се съпротивляват. Лев Толстой казва: „Госпожиците обичат да бъдат притискани“. Оказва се, че е необходимо да осъдим целия мъжки пол. Това е нормална истерия и манипулация на масите.

Слава Богу, ние живеем в страна, в която политическата коректност не е достигнала до такива абсурди – когато мъжът не може да бъде наречен „мъж“, а жената – „жена“ и трябва да ги наричам „личности“. Според мен това е грешка на неоконсервативните глобалисти и е пагубна за семейството. И като цяло за всичко.

„Скоро ще правим паметници не на писатели, а на читатели”

Август 2017, в. „Известия”

Има общоприети понятия: всички смятаме Шекспир, Пушкин, Толстой за гении. В същото време това определение е субективно – то е отпечатък в човешката памет. Възможно е да е имало и други гении, но те просто не са оставили отпечатък в историята – паметта ни е избирателна.

Толстой е имал късмет, че литературният му дар се е развил през втората половина на XIX век, когато литературата и четенето са били сред от основните занимания на просветеното човечество. Тогава европейското човечество четеше. Нямаше телевизия и кино – имаше театър и балет.

Ако днес се роди човек с висотата на Толстой, не съм сигурен, че след 50 години той ще бъде вписан в паметта на човечеството като гений. Солженицин, очевидно, беше последният писател, който завари руската нация в активно четящо състояние. Скоро ще трябва да издигаме паметници на читатели, а не на писатели. Но това не означава, че писателите са лоши. Това означава, че цивилизацията се променя.

***

Много наши млади режисьори разчитат не на руската и европейската традиция, а на холивудската – защото искат комерсиален успех на всяка цена. Иначе имаме отлични режисьори в авторското кино: Лозница, Звягинцев. Но авторското кино противоречи на основните закони на Холивуд. Холивуд не е американското кино, а фабрика за мечти и продукти. Американското кино се снима за малко пари от американски студенти, млади режисьори, които се опитват да направят нещо за Америка. Холивуд не разказва за Америка, Холивуд е мит, който произвежда страхотни търговски продукти. Но това е ентъртейнмънт, а не изкуство.

Тимур Бекмамбетов много искаше да се впише в холивудския пейзаж, но всъщност не успя. За него е много по-лесно да прави комерсиални филми в Русия. В Америка е трудно. В една от добрите си пиеси за евреите, избягали от Хитлер в Холивуд, Бертолд Брехт като теоретик през цялото време се опитва да открие формулата на успеха. Героят му изтичва развълнуван на сцената и казва: „Разбрах как да пиша успешно! Измислих как да печеля пари в Холивуд! Трябва да пишете много лошо, но възможно най-добре”. Гениална фраза: „Трябва да пишете много лошо, но колкото може по-добре!“. Да се пишат комерсиални неща е сериозна професия. И трябва да се спазват правилата на играта. Можете да яздите кон, а може да вземете и влака. Но влакът не ходи, където иска пътника, а само там, където има релси.

„Микеланджело и Сервантес не са казвали, че искат свобода”

Август 2017, „HELLO!“

Относно забраната на спектакъла „Нуреев” на Серебренников… нямам мнение. Театърът има право да сваля, да спира спектакли – парите са държавни. В Дюселдорф забраниха „Танхойзер“. (Новата версия на операта, представена в чест на 200-годишнината на Рихард Вагнер, режисиран от Буркхард Космински, се обръщаше към темата за нацизма. След като видяха сцени в газови камери, на някои зрители им прилоша – бел. ред.) След второто представление кметството забрани спектакъла. Микеланджело и Сервантес са работили в тежките условия на държавни поръчки и инквизицията – и нищо, създавали са шедьоври. Без да казват: „Дайте ни свобода!“

„Западният човек винаги ще се бои от руснака”

Август 2017 г., „Росийская газета”

– В „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“ вие показвате село, в което вече никой нищо не произвежда. Показвате алкохолизъм, оглупяваща телевизия, корупция и хора, които говорят само на вулгарен сленг. Мнозина усещат това като унижение на Русия.

– Не виждам във филма си нищо унизително за Русия. Той просто показва живота на хора, хора, които обичам и които, колкото и да е странно, не страдат. Това е и израз на руска архаичност, това е руският свят. Как западните санкции могат да пречат на тези хора? Това е смешно. Те цял живот живеят под санкции. Те не обикалят и не търсят френския камембер, който изведнъж изчезна от рафтовете. Филмът за руската провинция беше важен за мен, защото отново се убедих, че руснаците притежават безпрецедентна сила на съпротива.

– Но нашият народ никога не е участвал в управлението на държавата и никога не се е учил да бъде стопанин.

– Държавата не може да принуди руснаците към нищо. Да, Западът налага санкции, и хората стават патриоти. Ако започне война, тогава веднага ставаме едно цяло. Но ако няма война, тогава националната идея е неясна… Достоевски е казал: руският човек е или звяр, или ангел. Ако не вярва в Бог, тогава може да се превърне в най-ужасен звяр. Никой не разбира това, дори за нас е трудно да разберем.

Това, че светът се страхува от Русия, не е по вина на руснаците. Западът оказва натиск върху нас, а обратът в Украйна също започна отвън. Днешният световен ред е в интерес на Америка. Това е конфликт на две цивилизации. Винаги има вражда между толкова различни светове. Западнякът непрекъснато ще се страхува от руснака, дори ако никога не му е направил нищо лошо. Но след това ще пият заедно водка и всичко отново ще си дойде на мястото.

Що се отнася до Европа, дори папа Франциск казва, че в Европа вече няма никакви нови идеи. Това е трагедия, която зависи по комичен начин от липсата на каквито и да е нужди. Ако човек в материален план има всичко и се чувства напълно свободен, той бавно ще се превърне в интелектуален звяр. Увеличаването на производителността се превърна просто в мания, също както и абсолютизацията на човешките права. Ако правата на човека се оценяват по-високо от задълженията му, това унищожава гражданите и в крайна сметка държавата. При германците това няма да се случи, те си знаят отговорностите, при тях държавата функционира. Само че какво да кажем за италианците, испанците, да не говорим за гърците? Универсалните човешки права са илюзия, болшевишка илюзия. Също както и мултикултурализмът – различните култури се развиват с различна скорост.

„Върховенствотото на свободата и толерантността
ще доведе Европа до неосредновековие”

Юли 2017 г. ТАСС

Защо държавата трябва да дава пари за свободата на твореца? Той трябва сам да си ги спечели и да се бори за това. Държавата изобщо не е длъжна да дава огромни пари за безплатно творчество. Всички големи произведения са направени по поръчка. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел рисуват само по поръчка. Ясно им е било казано какво да правят. Освен това Микеланджело изписва Сикстинската капела под зоркия поглед на инквизицията. И се справя доста добре, нали? „Дон Кихот” също е писан по време на инквизицията.

Мисля, че свободата не гарантира създаването на шедьоври. Това е много голяма илюзия на днешната либерална гледна точка. Има много свобода, но малко шедьоври. Като цяло днешната европейска тенденция за изграждане на върховенствотото на свободата и толерантността над задълженията и ограничения ще доведе Европа до ада и неосредновековие. Виждаме нова диктатура в Европа – диктатурата на политическата коректност. Оруел би се възхитил – това не е просто 1982-ра, а 2017-а!

Чувам хапливи забележки: „Кончаловски ругае Европа, а сам се наслаждава на живота в Италия!“. Да, аз се радвам или по-скоро бързам да се насладя на онези скъпоценни зърна от великата европейска култура, която е предопределена да изчезне и която все още не е ерозирала, не е умряла напълно под натиска на неолиберализма, глобализма и мултикултурализма.

Художникът не бива да бъде свободен. Първо, той си има собствена вътрешна цензура. Второ, свободен от какво? Повтарям – свободата не гарантира шедьовър. Само талантът гарантира. А талантът в условия на несвобода е създал много шедьоври. Ако някой не иска да зависи от държавата и може да намери пари – разбира се. Но да се говори, че държавата трябва да е благодарна на художника за това, което той прави с нейните пари, според мен е погрешно. Художникът е отговорен за парите, които получава. Знам това от Холивуд.

„Аз съм мракобесник и ватник”

Юни 2017, „Росийская газета”

Човешките права са химера и фалшиви ходове на европейската цивилизация. Това е огромна диктатура на лъжите. Човешките права никъде не се спазват. Всички големи цивилизации са изградени върху отговорности, невъзможно е правата на човека да бъдат поставени над неговите задължения. Тези, които не изпълняват задълженията си, не могат да имат права.

Погледнете китайската цивилизация, християнската цивилизация – има преди всичко отговорности. Когато човек получи всички права, грубо казано, той губи човешкия си облик.

Какво означава отговорност? Това е култура! Според мен либералната европейска мисъл води към пропаст само защото фетишизира правата. Това е пътят към ада. В този смисъл аз съм мракобесник и ватник*.

Докога ще сме скарани с Украйна? За дълго. Но няма друг начин. Това, което се случва в Украйна днес, е бедствие за цял един етнос.

Украинският народ сега прави нещо ужасно – жертва своята етническа цялост. Това махало трябва да стигне до предела и след това да се върне назад. Със сигурност ще се върне. Етнически ние сме едно цяло, с някои културни различия. Това, което се случва в Украйна днес, е трагична грешка.

Има ли някакъв дял руска вина в това? Е, винаги има дял руска вина. Основното не е това, а фактът, че илюзията за съюз със Западна Европа се отдава на едни по-лесно, а на други – по-трудно. Но между славяните и латините има огромна разлика. Поляците са славяни, но те са и латини, католици. По-трудно е за руснак да се разбере с поляк, отколкото с татарин. Православието никога не е било враждувало с истинския ислям, но е имало постоянни спорове и войни с католицизма.

Между Запада и Изтока все още стои „желязната завеса“, тя е завеса между православието и латините, между гърците и италианците. Ако погледнете индекса на ООН, всички православни страни имат индекс по-нисък от католиците и дори по-нисък от протестантите.

Но и в православието има огромна градация, защото гръцката философия е запозната с гръцката култура, а гръцкото православие е запознато с древното право. Както казва още философът Ключевски (1841-1911), след като получихме православието на славянски език – това ни лиши от юдейската схоластика, гръцката философия и римското право. Не получихме слоновете, върху които е стъпила западната цивилизация.

И все пак Гогол е велик руски писател. Той стана такъв, бидейки украинец. Но разбира се, той е и голям украински писател. Ще завърша мисълта си така: освен състрадание, днес не изпитвам нищо към украинците.

„Не се променят само идиотите“

Глобализацията разрушава суверенитета на държавите… И нашите зрители, за мое съжаление, все повече се превръщат в киноамериканци. Защото хрупат пуканки по време на прожекцията. Защо новите филми са толкова шумни? Защото всички хрупат. Холивуд прави филми за хрупащи хора. Аз правя филми за четящи хора.

Законите на пазара, когато търсенето определя предлагането, водят до унищожаване на културата. Защото търсенето винаги е по-малко, отколкото е необходимо. Масовостта е разрушителна. Човекът се характеризира с индивидуалност. Нищо чудно, че Библията казва, че пътят до върха е стръмен и тесен.

В изкуството пазарът става все по-масов. Без да полага усилия, човек живее по-лесно, но без усилия няма растеж.

Всички се променяме, само идиотите не се променят. С възрастта възникват и други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки десет години казваме: о, какъв глупак бях. На трийсет мислим, че на двадесет сме били глупави, на четиридесет се чудим колко наивни сме били на трийсет. Същото нещо и на осемдесет: аз смятам, че на седемдесет бях още млад човек.

1 2Следваща страница

Bookshop 728×90