Андрей Захариев: Плаша се от бездната на мисълта си

„Не обичам да препрочитам самия себе си, плашат ме собствените ми гмурвания в бездната на мисълта и словото. Но се престраших да отворя книгата и да се огледам в самия себе си“, казва за сборника си с есета „Метрополитен“ Андрей Захариев. Той обяснява, че когато става дума за колекция от периодично писани дълго време текстове, зачитането в собствените неща е вид ретроспекция. „Тя отваря бездната на спомена и на срещата с неща от живота ти, които съзнателно или подсъзнателно си забравил. Това е нещо като дневник, който не е бил създаден като такъв“, описва Захариев.

Той е доктор по философия, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, водещ на „Библиотеката“ и други предавания по БНТ1, колумнист на портал „Култура“. „Трябва веднага да кажа, че гледам на себе си като на православен християнин, и то не формално, по традиционна принадлежност, а по вяра. Интересно е, че както е ставало и с много други хора, тъкмо рационално-аналитичните ми занимания на философ ме събраха с православието“, разказва той.

„Иначе аз преподавам история на философията и работата ми е да проумявам, да вниквам. Поради това съм длъжен да страня от симпатиите, но в същото време трябва и да симпатизирам, за да мога да разбирам. Възхищавал съм се и продължавам да се възхищавам на много големи фигури на мисълта от всякакви епохи, но мисля, че животът ми ме свърза съдбовно най-вече с Платон и Аристотел“, коментира Захариев.

Философът има и много любими писатели: „Аз съм човек, който е отворен за всякакви идиоми на писането. Понякога дори трудно разбирам литературните критици, които говорят за нещо, написано от някого, с такова настървение и агресивност, сякаш че човекът не просто е писал, а е обрал магазин. Пошегувах се малко, разбира се, но наистина не усещам у себе си критическа стръв. Винаги се радвам, когато някой е написал нещо“.

Сборникът с есета, разказва Захариев, се родил, след като писателят бил поканен от издателите си от „Хермес“ да събере публицистичните си текстове в книга. Селекцията и подредбата са дело на Недялко Славов. „Мисля, че за мен може да бъде само чест това, че той прие да извърши тази работа с удоволствие и с уважение към моите текстове. Дори с любов към тях. Хареса ги много. Време е вече да кажа, че и аз харесвам много книгата – такава, каквато се получи“, казва Захариев.

„За мен книгата е всекидневие. Нещо като съдовете, в които готвиш и от които се храниш. Вече не е въпрос на любов и привързаност, а на неизбежна реалност. А аз не искам да я избягвам. Може да се каже и така: не става дума за modus vivendi, а за нещо повече“, обяснява още писателят.