Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ангелът на БГ превода

Анджела Родел и „Физика на тъгата” с награда за „Най-добър преводен роман” в САЩ

Преводачката Анджела Родел, която от 12 години живее постоянно у нас, мисли на български, а не на родния си език. Снимки: „Перото“ и Личен архив - Ангелът на БГ превода

Преводачката Анджела Родел, която от 12 години живее постоянно у нас, мисли на български, а не на родния си език. Снимки: „Перото“ и Личен архив

Романът „Физика на тъгата” от Георги Господинов и неговата преводачка Анджела Родел спечелиха наградата за „Най-добър преводен роман“ в САЩ, съобщиха издателите на книгата от Open Letter Books. Отличието се дава от Асоциацията на преподавателите по славянски и източноевропейски езици и българското заглавие бе предпочетено пред още 27 книги, написани на славянски езици. В списъка с 27 конкуренти на американското издание на „Физика на тъгата” са „Престъпление и наказание” и „Записки от подземието” от Достоевски, „Капитанска дъщеря” на Пушкин, „Анна Каренина” на Лев Толстой, „Европа в сепия” на Дубравка Угрешич, „Валпургиева нощ, или „Стъпките на командора” на Венедикт Ерофеев, „Милионите на Арлекин” на Бохумил Храбал, пиесата „Дон Кихот” на Михаил Булгаков по романа на Сервантес.

Анджела Родел ще получи приза на церемония в Сан Франциско през февруари догодина. Това е най-големият успех в досегашната й кариера на преводач.

Родел живее постоянно в България от дванайсет години и по собствените й разкази мисли на български. В интервюта не скрива, че понякога дори в английския език й липсват думи, които използваме на български. Такъв пример е „комплексар”.

„Не че нямаме комплексари, но не сме ги назовали”, казва Анджела.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Когато през 1996-а пристига за първи път в България, за нея най-важният й помощник е един тефтер, с който станала пословична сред приятелите си – някой каже дума и тя я записва веднага и то с всичките тънки нюанси в значението й.

„Днес, когато знам, че ще превеждам нещо, чакам да ми дойде гласът. Чета, чета, потапям се и обикновено ми идва как трябва да звучи този автор на английски. Ако не се получи, значи не бива да го превеждам, че ще е мъка. Понякога като започна превода, малко се лутам насам-натам, но схващам гласа и после ми тръгва.

Един добър преводач превежда към 10 страници на ден, ако само с това се занимава. Ако е текстът е много труден, със специфична стилистика – тогава по 2-3 страници. Преводът е творчески процес и понякога ти върви, понякога не ти върви. То е като с писането. „Аз ще пиша десет страници днеска.“ Може да не ти върви”, казва Анджела Родел.

Преводачката Анджела Родел заедно с писателя Георги Господинов и издателката на „Физика на тъгата“ в САЩ Кайя Страманис от Open Letter Books

Преводачката Анджела Родел заедно с писателя Георги Господинов и издателката на „Физика на тъгата“ в САЩ Кайя Страманис от Open Letter Books

Мелодията на българския език я унася като песен на „Мистерията на българските гласове“. Чула световноизвестния хор като студентка в Йейл през 90-те. По онова време следвала руска филология и пеела в тамошния женски славянски хор.

„Веднъж пуснаха „Мистерията“. Уаау! Звученето беше невероятно! Това ми беше първата среща с българския език. Сега ми е смешно, защото учех песните на срички. Тук-там разбирах нещо от руски, но чак сега ги пея със смисъл“, спомня си Анджела.

anjela

Анджела с българска народна носия на фестивал в Хасково през 2005 г.

През 1995-а е първата й среща на живо с България и нейните хубави хора. Озовава се на Националния събор на народното творчество в Копривщица и е замаяна от гайдите, шевиците и местните баби. Решила да дойде тук за цяла година и да специализира. Десет години по-късно Страната на розите и киселото мляко вече й е дом. А с днешна дата Анджела Родел така се е побългарила, че свири сносно на тамбура.
Обича и сбирките с приятели.

„Харесва ми, че българите много държат на личните разговори на маса. Ценят онзи човек, който владее езика, разказва истории, вицове и изобщо е душа на компанията. У вас чувството за хумор като социална дарба се цени много. Не че американците нямат, но са по-сдържани. В моя щат Минесота хората много държат на приличието, но не са чак толкова топли. Не се шегуват, защото се притесняват да не обидят някого. А българинът се шегува с всичко“, обобщава наблюденията си Анджела.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах