Ане Франк – заловена от нацистите по случайност?  

Ново проучване, публикувано в петък от къщата-музей на Ане Франк в Амстердам, показва, че въпреки десетилетните изследвания няма убедителни доказателства, че еврейското момиче и семейството ѝ са били жертви на предателство. Причините за задържането и депортирането им по време на Втората световна война биха могли да бъдат съвсем други, съобщава „Асошиейтед прес“ от Хага. 

Роналд Леополд, изпълнителен директор на къщата-музей на Ане Франк, потвърди, че новото изследване „илюстрира, че трябва да бъдат обсъдени и други сценарии“. Една от възможните теории е, че на 4 август 1944-а претърсването, довело до ареста на Ане, вероятно е било част от разследване за нелегално наемане на работна ръка или подправени купони в къщата край канал, където тя и други евреи се крият малко повече от две години.

По време на престоя си в нелегалност момичето си води дневник, който, публикуван след края на войната, се превръща в световно признат символ на жертвите на Холокоста. Ане Франк умира в нацисткия концентрационен лагер Берген-Белзен на 15-годишна възраст, малко преди победата на съюзническите сили.

Новите изследования сочат, че двама мъже, които са работили в сградата край канала Принсен в Амстердам, са били разследвани за незаконни купони за храна. Те са арестувани по-рано през 1944 г. и след това освободени, показват данни в холандските архиви. Арестите са споменати и в дневника на Ане. Такива арести са били докладвани в следствения отдел в Хага. В един от докладите се казва:

„По време на ежедневните си дейности следователите от този отдел често по случайност се натъквали  на криещи се евреи“.

Друга възможност според доклада е, че нападението е било част от разследване на хора, получили позволение за работа, за да се осуети изпращането им на принудителен труд в Германия.

„Разследването на компания, в която работят незаконно наети служители и арестът на двама търговски представители за продажба на купони за дажби очевидно са увеличили риска да бъде привлечено вниманието на властите – казват сега изследователите. – Но новите данни, разбира се, не изключват напълно възможността за предателство – и все още няма доказана връзка между измамата с купоните и ареста… Ясно е, че последната дума за онзи съдбовен летен ден през 1944 г. все още не е казана.“