Анес Варда на официалния постер в Кан 2019

Точно месец преди откриването на кинофестивала в Кан (14 – 25 май 2019) домакините обявиха официалния постер за 72-то издание на най-важното филмово събитие за годината.

И без изненада на него е легендата на френското кино и едно от знаковите лица на „новата вълна“ – великата Анес Варда (1928 – 2019). Защото не само родината на братя Люмиер, но цялото световно кино ѝ дължи тази почит. Тя е знак на признателност за безрезервната ѝ преданост към „седмото изкуство“ и за създадените редица шедьоври, останали във вечния каталог на филмовото изкуство.

Вижте още: ПОЧИНА АНЕС ВАРДА, РЕЖИСЬОРКА ОТ ФРЕНСКАТА НОВА ВЪЛНА

На постера Анес Варда е в изумителна позиция на акробат – еквилибрист, докато снима първия си авторски филм, само на 26 години! Тогава, през август 1954 година, тя дебютира с „La Poine Courte“ – разказ за една крехка любов, а в ролите на двамата влюбени са Силвия Монфор и Филип Ноаре, след години абсолютна звезда на френското и европейското кино. Заглавието е по името на квартал в градчето Сете в Южна Франция. Малкият екип снима на естествено осветление под щедрото средиземноморско слънце, с олекотена камера и минимален бюджет. Но всички са въодушевени от желанието да заявят себе си в новото поколение френски кинематографисти. И успяват – на следващата 1955 година филмът е включен в програмата на Кан. И от тогава Анес Варда присъства 13 пъти в официалната селекция на фестивала, през 2005 година е член на главното жури, а през 2013-а – председател на журито, което присъжда „Златна камера“ за дебютен филм. А на фестивала през 2015 година напълно заслужено тя получи почетна „Златна палма“ за цялостния ѝ принос към световното кино.

На фотоса, избран за официален постер тази година, само в един миг е събрана цялата същност на Анес Варда като професионалист: нейната страст, всеотдайност за работа, преодоляването на всякакви обстоятелства и трудности, дори до степен на рисковани изпълнения в името на добре заснетия кадър. Затова за нея казват, че тя не е просто жена – кинематографист, а КИНЕМАТОГРАФИСТ с главни букви!

Родена е на 30 май 1928 година в Брюксел с името Арлет Вардас. По-късно от фамилното име на бащата (с гръцки корени) отпада последната буква и на 18-годишна възраст тя официално и завинаги става Анес Варда. Дребна, пъргава, изключително жизнена и неуморима – такава е през целия си творчески път в изкуството. Започва като фотограф и после винаги поддръжа артистична форма в това специфично визуално изкуство.

През последното десетилетие го доразвива като визуален артист с изненадващи експозиции, дръзки инсталации, свободно конструирани пространствени композиции. Но не оставя кинокамерата. Зад гърба ѝ са 54 режисьорски филма, сред които абсолютни шедьоври като „Клео от 5 до 7“ (1962), „Щастието“ (1965), документалните „Далече от Виетнам“ (1967) и „Чичо Янко“ (1967), „Сто и една нощи“ (1995), „Събирачите и аз“ (2002) и други.

Последният ѝ филм „Варда видяна от Анес“ (2019) е построен като лекция от мастерклас на режисьорката с млада аудитория, в която си припомня ключови епизоди от дълголетната си работа, лични изводи за осъзнати принципи в изкуството и житейското поведение, вмъкнати мемоарни реплики за други бележити творци, с които професията я е срещнала. Анес Варда определено дели своята режисьорска биография на два отчетливо изразени периода: традиционното „старо“ кино върху фоточувствителна лента, което тя практикува до края на миналото столетие; и новото дигитално кино, което й дава нов стимул за работа след 2000 година. Но отчитайки тяхната технологична специфика, не ги противопоставя, а напротив – търси и открива приемственост в авторската линия на самоизразяване.

Сега, макар и от постера, тя отново ще е на Лазурния Бряг, по фасадите на булевард „Кроазет“, във всички зали на Фестивалния дворец, навсякъде из Кан! За да диша отново въздуха на киното, заради което живя.