Един ангел Господен слизал от небето към земята, когато затрещяла буря. Целта му била един град, тръгнал по пътя на Содом и Гомора; ангелът трябвало да помогне на човешкото стадо да се осъзнае, да се огледа и да намери правилния път към своето спасение. Ангелът вярвал в мисията си; всяка спасена душа била скъпа, пък и спомагала за израстването му в небесната йерархия. Затова той не се уплашил от лошото време, дори бил весел и с песен на уста летял из гръмливите облаци надолу, където мъждукал градът.
Но щом наближил, бурята се разбесняла, сякаш всички адови сили скочили срещу горкия ангел; и малко преди да кацне, светкавица прекършила крилото му, той паднал в някаква кална нива, а дъждът и вятърът го зашибали злорадо. Мокрото счупено крило тежало и ангелът едва го влачел, докато най-сетне се добрал до градския паваж и потърсил сухо място. Скрил се под един широк балкон; отгоре се чувала веселба, свирня и песни – и ангелът си помислил колко са пропаднали тия хора, щом пируват без причина дори градът да се срути отгоре им.
Това го върнало към мисията му и той решил да използва един стар и удобен похват – да събуди човещина, състрадание и милост към страдащите в загрубелите човешки души и тъй да ги върне в стадото Божие. Мокър, окалян и мърляв, той сам бил повод за съчувствие и жалост; приседнал сред локвите, покрил се със счупеното крило и изглеждал тъй нещастен и отритнат от света, че наистина сам взел да се съжалява.
Но ето – сред водните струи и мрака изплувала фигура с черен чадър, самата тя черна. Бил свещеник, обувките му шляпали смело като на пийнал човек, който носи топлината в себе си и му е все едно. Когато ангелът изхлипал и то тъкмо в мига, когато една светкавица го осветила, свещеникът спрял и се вторачил невярващ в съществото, скупчено под тъмния балкон.
Помогнете, отче, в името Божие, прошепнал ангелът, малко разочарован, тъй като душата на праведния свещеник сигурно била спасена; други грешници трябвало да отървава от мъките адови.
Свещеникът се навел да разгледа ангела; цялата му личност изразявала съмнение и неверие. После сгънал чадъра и с върха му побутнал счупеното крило.
Ангелът простенал от болка, но все пак повторил: Помогнете в името Божие, отче!…
Свещеникът подскочил, изтървал чадъра и взел да се кръсти, устата му забъбрила някаква объркана молитва; сетне плюл през рамо, зашляпал бързо през локвите и изчезнал в първата пресечка като призрак.
Изуменият ангел останал безмълвен под дъжда; и тъкмо взел да се съвзема – светкавиците осветили друго същество. То вървяло внимателно, оглеждало се на всички страни, а тоягата му сякаш проверявала пътя, като да бил сляп. Всъщност зрението му било отлично; препитавал се с кражби и използвал закрилата на мрака и бурята, за да търси плячка в примрелия град. Веселбата в къщата го била привлякла – пияните винаги са лесна жертва. Но точно под балкона видял белееща купчина пера; приближил и различил ангела.
Професионалното любопитство на крадеца го зачоплило, какъв ще да е този окаяник, облепен с перушина. Пък и клетникът заговорил: Помогни ми, приятелю, човече! Искам да стана, не мога да ходя даже…
Крадецът доловил в гласа му фалша на дребния, бездарен измамник, начинаещия джебчия от кръстовищата; огорчил се задето негов събрат, макар и жалък като професионалист, не го е различил и уважил достатъчно. Той подритнал ангела, раненото крило потреперило и разпръснало наоколо кална вода.
Що за маскировка, захилил се крадецът; навел се и претършувал мократа дреха. Къде са ти джобовете, бе? Ква е тая рокля?… Но джобове нямало, а злощастникът продължавал да плещи за помощ. Такъв глупак не съм виждал, на какво разчита с тая мокра перушина? Освен това прилича на луд; да върви по дяволите!… И крадецът сритал здраво ангела в ребрата, хвърлил жален поглед към прозорците на богаташите и изчезнал в дъждовната пелена.
Сгърчен в локвата, ангелът тихо хлипал и скимтял; не това премръзнало получовешко тяло го боляло, а душата. Обзела го обида, а тя боли повече от всякаква рана. Мисията, тъй привлекателна в началото, добивала форма на наказание – и за пръв път си помислил дали Отецът не го е подложил на изпитание поради някаква неприязън.
Но ето – в мокрия мрак притичала друга сянка и ангелът веднага разпознал грешната блудница – към този вид дами ангелите били особено чувствителни. Жената го видяла и забързала да го подмине; но той изплакал: Помогни ми, помогни, добра жено, да намеря сухо място, ранен съм, болен съм, боли ме…
Блудницата се навела, огледала го хубаво и констатирала: Ангел, а? Ангел ли си или на ангел се правиш? А? Ако си някой тарикат, номерът не минава. Ако пък си ангел – абе май си ангел с тия крила – я кажи тогава къде беше, когато ми трябваше? Когато се продавах за парче хляб и никой не искаше да ме купи? Къде блееше тогава бе, ангеле? Когато се молих и ревах пред иконите – къде беше? Когато ми умираше бебето – защо не ме чу? Когато ме подритваха мъжете – същите, дето сега се въргалят в краката ми – защо тогаво не дойде? Сега никакъв ангел не ми трябва и никакъв Господ; аз изплувах от калта, сега съм отгоре, в каймака съм – а виж се ти, нещастнико, ще си пукнеш в локвата и правилно, дано накрая ви стигнат клетвите ми – проклети да сте! Искам само, когато пристигна в ада, да видя как се пържите в катрана всички вие, лъжци проклети!
И дамата затропала с токчета по тротоара, а вятърът отнесъл аромата на парфюм в ледения мрак.
След малко дъждът намалял, само от покривите шуртели кални вади и улицата наподобявала преляла река. Ангелът треперел от студ и от обида; двойно повече го боляло, защото намерил в думите на блудницата и зрънца истина – защо, Господи, не сме чули молбите й? Някаква нелепа вина се заклещила в гърдите му и тежала, и шавала, и бодяла, а той не можел да я пропъди.
Тогава чул весели детски гласове и се зарадвал; обичал децата и ако нещо можело да го вдигне на крак и да отмие болката в душата – това бил детският смях. Били три момченца на дванайсетина години, излезли да пошляпат в локвите, от дрехите им се вдигала пара, от устите им излизали топли кълбета и около тях всичко било някак уютно и светло.
Ангелът поизцедил водата от счупеното крило и щом момчетата приближили, простенал: Ох, помогнете, деца, искам да стана, да си отида, но всичко ме боли…
Хлапетата спрели учудени, огледали сгърчената фигура и едното констатирало:
„Прилича на ангел”.
„Чист ангел – съгласило се второто. – Ама мръсен”.
Тримата се разкикотили на забавната двусмислица. Третото установило:
„Не може да върви.”
„И да хвърчи не може.”
„Сигур се е претрепал.”
„Перата му са готини.”
Първото се навело, хванало едно перо и раздрусало крилото:
„Страхотни са! Не съм виждал такива”.
Другото също стиснало едно перо и го отскубнало.
„Лесно се скубят! Само трябва едно по едно…”
Тримата скочили и заскубали перата на нещастния ангел. Всяко перо предизвиквало възторжен вик и стоновете на ангела изобщо никой не чувал. След като оскубали по две стиски пера, тримата млади херои побягнали с войнствени викове по улицата; вдигали такава врява, че даже празнуващите зад балкона се показали да видят какво става, а един се надвесил над ангела, огледал го и казал на домакина: Долу има някаква мърша. Лебед ли е, кво е… Сигур водата го е довлякла.
После всичко затихнало. Скоро камбаната ударила полунощ и ангелът се свестил. Събрал сили, припомнил си преживяното; болката и обидата се били превърнали в мъка и тя боляла повече от всичко. Станал, подпрял се на стената и извикал към небето; то вече се разчиствало и тук-там несигурно блещукали звезди:
„Господи, Господи, как да спася хората, като те не искат да бъдат спасени? Защо ме прати да спасявам тези хора? Какво да правя, Господи?”
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение