Лошият Дядо Коледа 2, защо?

„Киномания“ е в разгара си, но дори и на нейния фон някои филмови премиери на обичайните разпространители имат шанс да си намерят публика. Това се отнася най-вече за „Смелата Ваяна“ – поредното скъпо, впечатляващо, екзотично, амбициозно, анимационно приключение с песни и танци на „Дисни“, които са най-добри тъкмо в този жанр.

И са правили точно това десетки пъти. Е, не точно това, но подобни добре разказани истории, в което малко смело момиче с голямо сърце спасява нещо добро от нещо лошо – сред смях и страхотии.

Смелата Ваяна

Ваяна е дъщерята на вожда на племе, живеещо преди три хиляди години на покрит с пищна растителност и кокосови палми тихоокеански остров, заобиколен от лагуна, пълна с риба. Но ето, че екологичната катастрофа, от която толкова много се страхуваме, застига този тропически рай – рибата изчезва, кокосовите орехи изгниват, зеленината повяхва. За разнообразие този път човечеството няма никаква вина – просто някакви (полу)богове уреждат сметки помежду си.

Без да има никакъв мореплавателски опит, малката Ваяна потегля през океана с платноходката си и с най-глупавия петел, съществувал някога, в търсене на спасението според древната легенда, която се оказва вярна. По пътя към нея се присъединява един самовлюбен, но иначе симпатичен полубог с физиката, мимиката, някои от хватките и татуировките, а в оригинала и с гласа – на Дуейн Джонсън-Скалата. Следват битки с гигантски чудовища, срещи с чудновати морски създания, смъртоносни опасности, поучителни случки, великолепна анимация и природни красоти.

Звучи чудесно (и така изглежда), но първите критики се появиха още преди излизането на филма. Обвиненията идват от различни тихоокеански страни и общо взето се свеждат до твърдения за невярно изобразяване на полинезийската култура и експлоатиране на нейните достижения с цел печалба. Напоследък в някои ултралиберални левичарски среди темата за „кражби“ на чужда културна идентичност става много популярна, но ние смятаме, че най-големите постижения на човешката култура са общи. Освен това трябва и да бъдат безплатни.

Анклав

Около „Анклав“ – най-интересната премиера тази седмица, ще се вдигне най-малко шум, филмът е с най-малко прожекции и ще бъде показван в най-малките софийски кина – G8, „Евросинема“, Дома на киното и „Влайкова“ – въпреки че има наградите на публиката от кинофестивалите в Москва и Монтерей.

Съвместната продукция на Сърбия и Германия „Анклав” на режисьора Горан Радованович пресъздава типично балканска история. История с етническа омраза, заседнала в гените на местните хора от векове, която периодично избива в (само)унищожителни прояви. Това е филм за трудното оцеляване на сърбите, останали в Косово, които живеят в малки, изолирани общности.

През 2004-а, пет години след войната, 10-годишният Ненад всеки ден да пътува с бронетранспортьор на KFOR до училище, в което той е единственият ученик. Докато и учителката му заминава и училището затваря. Ненад остава с баща си, който непрекъснато пие, и с дядо си, който умира. Сръбският свещеник е зает да поставя нова камбана на срутената църква, която е във вражеска територия, и няма време да даде на дядото последно причастие, а едно гневно заради смъртта на баща си албанско момче пасе овце и носи пистолет. Чехов, разбира се е прав – ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението…

„Анклав“, филмът на Горан Радованович, бе сръбското предложение за „Оскар“ тази година.

Горан Радованович разказва тази история, показвайки безпомощността на чуждите омиротворители в уж угасения етнически конфрикт, без да идеализира сърбите и без да демонизира албанците. Без да дели героите на светли и тъмни, християни и мюсюлмани, добри и лоши. Омразата и човечността нямат националност и могат да се сблъскат навсякъде – включително и в сърцето на дете. И точно там изходът от битката е най-важен.

Лошият дядо Коледа 2

В този филм има няколко забавни момента. Друго не се сещам. Защо изобщо на някого би му хрумнало да прави продължение на неособено успешен финансово филм отпреди 13 години?

Вярно, че в оригинала имаше нещо оригинално – крадлив и псуващ, обсебен от секса и жените дядо Коледа (и нещо банално – въпреки всичко той има златно сърце). Повторението обаче не е оригинално, то повтаря същите неща със същите герои – тъмнокож малък човек и наивно пълно дете. Е, детето сега е по-голямо, а малкият човек – по-малък (това е шега от филма), а имаме и две нови актьорски фигури, съчетали талат и прекрасни пропорции – Кати Бейтс и Кристина Хендрикс.

Но филмът предлага все същите стари, мръсни номера, а силата на Били Боб Торнтън все така не е точно в ролите на лоши момчета с добри сърца, а в ролите на лоши момчета без никакви сърца. Който не вярва – да гледа тв сериала „Фарго“, сезон 1 – не се сещам за по-страховит злодей през последните 10 години.

Вижте още: КИНОМАНИЯ 2016