Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Аниш Капур за Вагнер: Той е бил нацист, аз съм евреин. На кого му пука?

В края на краищата, кой се интересува дали композиторът е бил добър човек?, пита художникът

В скорошен блог-постинг Аниш Капур цитира Марсел Дюшан, който смята художника за „същество-медиум, което търси своя път към открити простори отвъд лабиринта на времето и пространството”. Снимки: БГНЕС/ЕПА - Аниш Капур за Вагнер: Той е бил нацист, аз съм евреин. На кого му пука?

В скорошен блог-постинг Аниш Капур цитира Марсел Дюшан, който смята художника за „същество-медиум, което търси своя път към открити простори отвъд лабиринта на времето и пространството”. Снимки: БГНЕС/ЕПА

Когато стана ясно, че се е заел със сценографията за „Тристан и Изолда” в Английската национална опера, Аниш Капур разкри, че си е навлякъл сериозни критики заради проекта. „Вагнер е бил антисемит, а аз съм евреин – казва той. – Мнозина от еврейските ми роднини и приятели възкликват: как можа! Честно, накрая човек трябва някак да остави това настрана.”

Как е могъл? Е, Капур може да си го позволи, защото мъртвият немски лицемер е имал художествен темперамент донякъде подобен на този на родения в Индия британски художник, разказва „Гардиън“.

„Гледната ми точка е, че Вагнер докосва емоционални състояния, които никой друг не може да достигне – отбелязва художникът. – В края на краищата, кой се интересува дали композиторът е бил добър човек?”

Капур, роден през 1954-а в Бомбай, в семейството на майка еврейка и баща индиец, се превърна, по думите на Даниел Баренбойм, в еврейски интерпретатор, за когото декорите към музиката на композитора-антисемит са станали неудържимо изкушение. Той създаде сценографията за „Парсифал” от Пиер Оди в Амстердам през 2012-а, а сега си сътрудничи с Даниъл Крамър за първото представление на „Тристан и Изолда” в Английската национална опера от две десетилетия насам.

Години наред Капур слуша Вагнер в ателието си.

„Нещо в самия драматизъм на Вагнер ме кара да се чувствам добре”, казва той.

Лесно е да си представим, че Капур слуша „Пръстенът на Нибелунгите” и се вдъхновява за изработването на огромна, вагнерианска по размер творба като „Марсий” – дългата 150 метра и висока колкото десететажна сграда скулптура, която той вдигна в Турбинната зала на Тейт Модърн през 2002-а. Но тези дни на епическо музикално вдъхновение са зад него:

„Сега работя в тишина”.

Капур, роден през 1954-а в Бомбай, в семейството на майка еврейка и баща индиец, се превърна, по думите на Даниел Баренбойм, в еврейски интерпретатор, за когото декорите към музиката на композитора-антисемит са станали неудържимо изкушение. На снимката: художникът във Версайския дворец.

Капур, роден през 1954-а в Бомбай, в семейството на майка еврейка и баща индиец, се превърна, по думите на Даниел Баренбойм, в еврейски интерпретатор, за когото декорите към музиката на композитора-антисемит са станали неудържимо изкушение. На снимката: художникът във Версайския дворец.

В скорошен блог-постинг Капур цитира Марсел Дюшан, който смята художника за „същество-медиум, което търси своя път към открити простори отвъд лабиринта на времето и пространството”. Капур вижда себе си точно като такъв визионер: Вагнер на визуалните, разкриващи истини отвъд всекидневното. Той тъкмо се връща от две премиери в Ню Йорк и ретроспекция в Мексико – толкова успешна, че на входа са се образували двучасови опашки. Междувременно над девет хиляди души в Лондон са направили резервации за все още неоткрития му проект – 178-метрово скоростно спускане в тунел.

Самият той няма да се спусне в тунела – може и да е автор, но това не е неговият тип забавление. Вместо това се вълнува повече от сценографията към оперите на Вагнер. Две неща са го накарали да приеме поканата да работи по „Тристан и Изолда”: религията и секса. И двете теми са постоянен източник на енергия за изкуството на Капур:

„Скулптурите ми са свързани с ориентирането на тялото, с поставянето му в рамка. Мисля, че това е религиозно. Често е осъзнато философско. А това са и теми на Вагнер“.

А сексът?

„Вагнер се занимава с неща, към които и аз се връщам в работата си – мъжа и жената, сексуалността, опозицията. Тристан е алфа мъжкар, а Изолда е по-скоро опасно женствена. Тя не е цвете в саксия. Чия сила е по-голяма – неговата или нейната? Накрая може би нейната.”

Вдъхновението за декорите на Капур идва преди няколко години, когато гледа „Тристан” на Кристоф Лои в 2009.

„Извадих скицника си. Човекът до мен много се изнерви. Надявам се, че ще прочете това. Каза ми, че шумът от рисуването е ужасен и че не мога да правя това, защото е платил за билета си. Помислих си: майната ти. Продължих да скицирам.”

Самата мисъл е забавна – да обезпокоиш любителите на опера в Ковънт Гардън, за да нахвърляш плана за следващата постановка на конкурентния оперен театър в Лондон.

„Тази продукция ме накара да се замисля: как две обикновени човешки същества се превръщат в свръхчовеци? Могат да бъдат поставени в условия, които будят героичната им природа. Това се опитвам да направя. За това служат декорите на операта по принцип – да насърчат човек да изключи неверието си или по-скоро да окуражат вярата в невероятното.”

В първо действие протагонистите трябва да отплават за Корнуол. Капур елегантно дели сцената с четири огромни, подобни на платна триъгълника, чиито върхове се срещат като на върха на корабна мачта. В резултат се появяват три разделени пространства. Лявото е заето от Изолда, дясното – от Тристан, а в средата остава неосветено пространство – още една от пропастите, повтарящи се в работата му. Именно светлинните ефекти са най-впечатляващи. Преливащите цветове на роклята на Изолда постоянно привличат погледа.

„Цветът придава на обекта илюзорно увеличено присъствие – обяснява Капур. – Затова обичам да работя със светлината.”

Такива преходни ефекти допълват любимия му Вагнер – този виртуоз на музиката на преходите, композитор на изменчивостта.

За отбелязване е, че Капур работи върху музиката на антисемит, след като сам стана обект на антисемитска омраза заради скулптурата си „Мръсния ъгъл” – произведението, което той самият описа като „вагината на кралицата”, във Версай.

„Не исках да обидя никого, но хората реагираха гневно, защото образът е женски, вагинален.”

Той премахва част от вандалските графити по произведението си, но се появяват още.

„Втория път вече бяха антисемитски и това беше непоносимо”.

Скулптурата „Мръсният ъгъл” – произведението, което самият Аниш Капур описа като „вагината на кралицата” във Версай.

Скулптурата „Мръсният ъгъл” – произведението, което самият Аниш Капур описа като „вагината на кралицата”, във Версай.

Имало е надписи със спрей от рода на: „SS кръвна жертва” и „второ ИЗНАСИЛВАНЕ на нацията от ИЗВРАТЕНИ ЧИФУТИ”. Капур решава да се бори по необичаен начин:

„Оставих тези гадости като част от произведението”.

Художникът е извикан пред съд от Фабиен Бугле, общински съветник, заради решението да остави антисемитските графити.

„Помислих си: „майната им. Нищо няма да променя”. Така че покрих покрих оцелялата част от графитите със златен варак – покритие, типично за Версай. Така че не успяха да ме затворят.”

Така че до ноември миналата година в градините на френския дворец имаше грозно напомняне за варварската страна на френската цивилизованост.

„Не търся скандала – твърди Капур. – Но ако нещата отиват натам, ще следвам естествения им ход. Така се прави и в ателието: случайно става нещо и ти се подчиняваш. Животът ни предлага и грозни сценарии, но може би точно грозотата трябва да бъде последвана понякога. Изкуството не може винаги да създава само красота.”

„Тристан и Изолда” със сценографията на Аниш Капур се играе в Лондонския Колизеум от 9 юни до 9 юли.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах