Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кирил Кадийски: Добре е от време на време да има един проф. Шишманов

„Най-добрият министър в историята на българската култура“ - анкета на „Площад Славейков“ сред интелектуалци в навечерието на 24 май

Проф. Иван Шишманов (вдясно, вляво е Иван Вазов) изпраща на държавни разноски в Европа български писатели, художници и музиканти да се „опраскат“ - сиреч да изучават най-модерните образци на европейското изкуство. - Кирил Кадийски: Добре е от време на време да има един проф. Шишманов

Проф. Иван Шишманов (вдясно, вляво е Иван Вазов) изпраща на държавни разноски в Европа български писатели, художници и музиканти да се „опраскат“ - сиреч да изучават най-модерните образци на европейското изкуство.

В навечерието на 24-и май, Деня на българската писменост и култура, преди отново да запеем „Върви, народе възродени…“, се замисляме накъде върви родната култура – развива ли се, в застой ли е или търпи регрес. Заслугите за тези процеси в немалка степен се дължат на министъра на културата – затова се запитахме кои през годините са използвали влиянието си, заемайки този пост, за да окажат тласък на родната арт арена, кои са се носили по течението и кои – обратно, са нанесли вреда на изкуството; при кого творците са се чувствали най-добре и кой действително е работил в полза на културата?

„Площад Славейков“ поставя тези и още въпроси в анкета сред български интелектуалци и общественици. На всички задаваме едни и същи въпроси. А в деня на празника ще обобщим резултатите.

Вижте отговорите на Мила Искренова, Васко Василев и Димитър Шумналиев.

Издателката Божана АПОСТОЛОВА:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Творците живееха най-добре при Людмила Живкова,
но най-добрият министър е Иван Шишманов

B_Apostolova

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Най-добрият – след като дълго време отказва поста – е Иван Шишманов, министър на културата в две правителства (1903 – 1906 и 1906 – 1907).

Разбира се, най-добрият министър е и най-полезният. Ето само някои от нещата, които е направил Иван Шишманов, докато е бил министър: основава институции, без които изобщо не можем да си представим историята на духовността в България – Висшето училище, Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Археологическото дружество. Създател е още на Първата детска забавачница, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, Учителско-лекарския съюз, Българската секция на ПЕН-клуба. През 1906 г. издейства 5000 златни лева за поддържане на български семинар в Лайпцигския университет, ръководен от проф. Густав Вайганд, който се превръща в общобалкански институт за сравнително изучаване на балканските езици. Изпраща на държавни разноски в Европа български писатели, художници и музиканти да изучават най-модерните образци на европейското изкуство. И какво ли още не, ръководен от амбицията да скъси дистанцията, която все още е отделяла българската култура от световните постижения.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Според мен в ново време творците живееха най-добре при Людмила Живкова.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Отговарям само в ново време. Не го направи министърът, а го направи зам.-министър Надежда Захариева, която успя да извоюва средства за попълване на фондовете на библиотеките. Тя самата е поетеса и има отношение към книгата. А с най-ясна стратегия за развитието на културата в ново време и най-интелигентен е Александър Фол, но и за него беше невъзможно да препокрие вижданията си със средствата, заделяни от държавата за култура.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– Министърът на културата определено трябва да бъде мениджър. Аз не съм министър-председател и конкретно нито едно лице не бих могла да посоча за министър на културата, но знам, че трябва да е мениджър и да има стратегия за развитието на културата в България.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– Прави ми впечатление, че в ново време повечето от министрите задействат сферата, в която те самите са специалисти. Стефан Данаилов като актьор се погрижи за театрите. Вежди Рашидов, скулптор, представи българското културно-историческо наследство в Лувъра. И никакъв поглед към книгите. Липсва програма за подкрепа на преводите на българска литература в чужбина, което е отговорност на държавата и на културното министерство. А като поведение и най-недобро впечатление ми е правила културата на Нина Чилова. Разбира се, в исторически план не мога да дам конкретен отговор за въпроса Ви.

Вижте отговорите на Леа Коен, Игор Марковски и Найден Тодоров.

***

Скулпторът Велислав МИНЕКОВ:

Мизерни са тези, които мълчат в очакване на своята кучешка паничка

Снимка: Васил Гарнизов

Снимка: Васил Гарнизов

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Впрочем за кого „най-полезен“? За некадърниците – даващият хранилката, за крадците – корумпираният, за слугините – всеки.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Достойните и кадърните никога не са имали нужда от „управление“ или „авторитет“, съчинен от лица без обществено признание или авторитет. Лице, определило себе си като „живеещ добре“, е човек с ниско интелектуално развитие във всяка една точка на света.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Да отговорят зависимите от тези средства. Имал съм щастието да бъда независим от духовната и житейска нищета. Впрочем, кажете какви средства отделя Министерството на културата за подкрепа на изобразителните изкуства в България? С оглед на цялата днешна мизерия въпросът ви е циничен.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– България има нужда от ясни, европейски закони за подкрепа и субсидиране на националната култура. Има нужда от нов закон за културното наследство. Настоящият ни дарява с архитектурен кич, корупция и пладнешки грабеж. При наличие на ясна законност всякакъв министър или министерство биха били ненужни.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на мизерен е техния провинциално-слугински морал. културата, а от културата на министъра“?

– Радой имаше предвид личност, която забравихме. Ако беше жив, едва ли щеше да пропусне простотията на г-н Главен Мултак. Мултащината е явление. Мултащината е грабеж, корупция, ченгесарство, доносничество и примитивен разсъдък. Мизерни са тези, които мълчат в очакване на своята кучешка паничка. Мизерни са онемелите пред примитива днешни културни величия, мизерен е техния провинциално-слугински морал. Мизерия е всичко онова, което днес определя състоянието на българската култура.

Вижте отговорите на Георги Лозанов, Христо Карастоянов и Васко Кръпката.

***

Поетът Кирил КАДИЙСКИ:

Винаги най-добре живеят творците, обслужващи режима

Снимка: Емил Георгиев

Снимка: Емил Георгиев

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Най-полезен е онзи министър, който има шанса да е в правителство от що-годе образовани и културни хора, които няма да държат културата в ъгъла. Тук личните качества са абсолютно задължителни, но и крайно недостатъчни.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Живял съм (и живея!) при два режима – на реалната диктатура и на сюрреалистичната демокрация. При диктатурата имаше ясно формулирани правила и сюрреализмът в изкуството беше възможен, сега е възможно всичко и затова в изкуството се намърдва диктатурата на посредствеността. Най-добре живееха и живеят обслужващите режима. Но добре ли е това за самото изкуство? И не е ли тук отговорът защо творците у нас нямат авторитет.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– На този въпрос може да отговори този, който има пред себе си конкретни данни. Стратегията и борбата в случая не са в противоречие. Напротив – повечето средства са само в плюс за културата.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– И единият, и другият вариант са възможни. България е полицейска държава (сравнете бюджетите на МВР и Министерство на културата) и е повече от ясно, че и три министерства на културата да има, нещата няма да са наред. Всъщност, между двете министерства има и по-дълбока връзка: най-големите успехи на МВР са в някои филми, където без прикритие се показват полицейски чудеса, които не можаха да бъдат надминати и от собствената филмова продукция на вътрешното министерство. Не бих желал да е министър този, който много и упорито се натиска за този пост. Министърът на културата трябва да е творец с доказани мениджърски способности.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– По-лесно е да се каже за кого не би могла да се отнесе. За проф. Иван Шишманов, например – командировал в Париж Яворов и Елин Пелин с мотива: да се опраскат. Не че и тогава не е имало министерски чиновнички, балдъзи и шуробаджанаци. Но от време на време е имало и по някой професор Шишманов.

Вижте отговорите на Недялко Йорданов, Живко Петров и Чавдар Николов. И още на Ива Йолова, Стоян Радев и Теодосий Спасов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах