Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Анри Кулев: Ходете на кино с билет, интернет убива изкуството!

Режисьорът с премиера на нов анимационен филм на „Киномания“ - „Пук“, по Валери Петров

„Филми като „Пук“ могат да обединят професионално пооръфалата се гилдия, защото без проекти хората се обезверяват, отпускат ръце, губят ищах за живота“, казва Анри Кулев. - Анри Кулев: Ходете на кино с билет, интернет убива изкуството!

„Филми като „Пук“ могат да обединят професионално пооръфалата се гилдия, защото без проекти хората се обезверяват, отпускат ръце, губят ищах за живота“, казва Анри Кулев.

Премиера на новия анимационен филм на Анри Кулев „Пук“ по сценарий на Валери Петров предстои на фестивала „Киномания“, който стартира на 12 ноевмври в НДК. Творбата ще бъде показана на 15 ноември, неделя, от 17 часа, в столичното кино „Люмиер“.

Анри Кулев е режисьор, аниматор, художник, карикатурист, сценограф, продуцент. Професор е по анимационна режисура в Нов български университет, където преподава от 1993 г. Кулев е възпитаник на Руския държавен институт по кинематография (ВГИК) в Москва, завършва го през 1974 г. Между 1974-а и 1992-а работи в Студия за анимационни филми „София“.

Автор е на над 100 анимационни, документални и игрални филми и реклами, сред които са игралните „Смъртта на заека“ и „Бащата на яйцето“, чийто сценарист е Борис Христов, „Госпожа Динозавър“ със сценарист Рада Москова, „Цахес“ по сценарий на Христо Ганев, тв сериала „Врабците през октомври“ по Станислав Стратиев. Кулев е създал още „Веселякът“, „Приказка за пътя“, „Как маймуните произлезли от човека“, „Сламеният човек“ и др.

Публикуваме интервюто на Анри Кулев пред Марина Чертова за сайта „Всеки ден“.

– Проф. Кулев, как се роди идеята за филма „Пук“?

– Започнах работа по проекта в началото на 2009 г. В българската киноиндустрия „Пук“ е първият пълнометражен анимационен филм от 30 години насам. Навремето имаше три пълнометражни анимационни филма. Единият е на Слав Бакалов през 1984 г. Впоследствие Румен Петков направи „Планетата на съкровищата“ и накрая през 1988 г. Доньо Донев – „Монтеки и капулети“.

„Пук“ е анимационен филм по едноименната приказка на Валери Петров, направен с класическа рисувана анимация на хартия. „Пук“ е една от петте му приказки и затова трябваше да се направи един анимационен филм, още повече, че „Пук“ вече е част от задължителната програма на децата в читанките. Познавах отдавна приказките на Валери Петров и като че ли най-кинематографични за мен са „Пук“ и „Меко казано“. Писани като театрални спектакли, за да се превърнат в изображение и в кино, на приказките трябваше още вътрешна енергия. В „Пук“ и в „Меко казано“ тези неща ги има.

Бюджетът на филма е 900 000 лева, като в тях се включва държавната субсидия, отпусната от Националния филмов център (НФЦ). Аналогичните филми на Запад започват от 20 милиона нагоре, а тук няма и половин милион евро. Фирма „Камера“, която тогава съществуваше, е копродуцент. Впоследствие се включиха „Шибуя филм“ – съвместна фирма между Франция и Монако и благодарение на тях успяхме да направим постпродукция на английски език.

Случайността ни срещна с Бен Крос – голям английски актьор, който от години живее в България. Той взе много присърце „Пук“, озвучи някои от ролите, изпя част от песните и дори бе режисьор по дублажа. Бен Крос провери всички английски думички, намери и малката героиня – Елла Хедчисън, която живее в България с родителите си и говори перфектен английски.

– В „Пук“ решихте да срещнете игралното и анимационното кино, защо?

– В началото и в края на филма има игрална част, която помага да се влезе в приказката. Оператор на филма е Светла Ганева. Анна Харалампиева, която е един от най-добрите ни аниматори, е главен супервайзър. В създаването на „Пук“ участваха 20 български аниматори от по-старото и от по-младото поколение. Технологията е 2D анимация на героите с 3D фонове. За да има радост за окото. Във филма има повече от 15 песни, чийто композитор е Любомир Денев. Всеки един от героите си има своя песен. Музиката е много разнообразна и „Пук“ е като малък мюзикъл.

– Кои актьори участват с гласа си във филма?

– Освен с гласа си, Стоян Алексиев играе и с лицето си. Той изпълнява ролята на Набръчкания човек. Стоян сам пее и песните към ролята си. Има и две малки дами, които играят във филма. Ивет Минковска е Лили на сушата, а Елица Черкезова е Лили под водата. В българския вариант Хрили е озвучен от Антон Радичев, Христина Ибришимова е Лили, Петя Силянова – Мидата, Медузата е Линда Русева, Димитър Иванчев е Октоподът, Веселин Ранков – Калканът.

– Как самият Валери Петров възприе идеята за екранизация на „Пук“?

– Когато започнах да работя по проекта, доста говорих с Валери. Той възприе идеята много добре, но за съжаление не видя филма. Но наследниците му го гледаха и го харесаха. Мисля, че им допадна и смисълът, и енергията на филма. Ние много коректно сме се отнесли към текста – не е променена и една запетайка. Когато човек се заеме с екранизация на нещо такова, трябва да запази не само духа, но и буквата на автора. Иначе за какво го прави – да види себе си в текста няма смисъл.

Филми като „Пук“ могат да обединят професионално пооръфалата се гилдия, защото без проекти хората се обезверяват, отпускат ръце. Трябва да се правят дългометражни филми, защото когато няма сигурност, хората сменят професията, дисквалифицират се, губят и ищах за живота. Затова и този филм за тях е толкова важен. Наскоро „Пук“ участва на два много големи фестивала – в Съчуан, Китай, и в Монреал, Канада, и бе възприет много добре от публиката. Бих искал да кажа, че наскоро спечелихме и субсидия за „Меко казано“. Този път обаче ще започнем обратно – първо ще направим английска версия, по нея анимацията и едва накрая ще я озвучим на български.

– Какво е вашето послание към децата?

– Знаете ли, от години в България се говори, че никой не гледа български филми. Истината е, че има огромни пречки пред разпространението на български филми. Моловете – с тяхната структура и с погледа им към американската, към касовата продукция, обират основната детска публика. Иска ми се там да се появят и български филми. Надявам се „Пук“ да върне децата към българското, към приказния свят. Валери Петров е най-добрият в това отношение – без да е назидателен, с някакъв тих морал – човешки, детски.

– Като че ли не сте оптимист по отношение на родния зрител?

– Песимист съм за българската публика, а и за чуждата. Как разбира посланията? През годините се загубва чувството за гледане, чувството за кино у този, който ги е имал. Този, който ги е нямал, изобщо не може да ги намери. Трябва да се въведе кино и анимация в училищата. Ние се опитваме да говорим по този въпрос с Министерство на образованието. Педагози трябва да работят с децата, защото изобразителното изкуство и киното са в основата на всичко в близкото и в далечното бъдеще.

Да се гледа филм в кино е сериозно нещо. Не затворен вкъщи пред компютъра, не с крадени филми, а с платен билет. Не може да се крадат филми по интернет и никой да не си купува билет за кино. Това е абсурдна ситуация, в която всички страни са потърпевши. Накрая май ще го докараме до старата руска привичка – с един навит на руло екран, с прожекционен апарат в коша, на мотор и обикаляш по селата да показваш филми.

Националният филмов център се опитва да помогне финансово, давайки пари за разпространение, но те отиват за плащане на зали за български продукции, което е много обидно. Закрити са кинотеатрите в страната. Трябва да се ходи по училища и да се показват български филми. Иска ми се този филм да стигне до всички български деца. Ще отидем по градовете из страната да го прожектираме, стига и от другата страна да има организация. Ще отида във Варна, в Пловдив… Например с кмета на Царево говорихме да направим малък кинофестивал, ще покажем там и „Пук“.

– През последните години се говори за възраждане и дори за възход на българското кино. Вие обаче разкривате най-вече проблемите пред творците. Възход ли е, или просто посъвземане?

– Получи се някакъв вакуум – от една страна трябва да има финансиране, от друга – да има разнообразие на филми и трето – да има зрители, които да могат да си позволят да си купят един билет. Сега всичко е различно. Масово се крадат филми от интернет, гледа се всичко, което може да бъде безплатно. Интернет уби всичко.

Навсякъде в Европа има допълнителни фондове за култура, за кино, докато при нас няма вече 25 години. Единственият източник на финансиране е Националният филмов център, при това се финансира 80% от проекта, а продуцентите търсят останалите 20%. А тук, у нас, никъде не може да намериш финансиране. Освен това, некоректни подхвърляния на пишман критици с кофти рецензии и с лошо отношение доразвиват процеса в неприятна светлина. Това засилва мнението на публиката, че киното го няма. А нашите филми са европейски, те поставят проблеми, учат на добрина. Обвиняват българските режисьори, че правят сложни филми само за себе си.

В българското кино непрекъснато се твърди, че режисьорите не обръщат внимание на публиката и не правят филми за публиката. Но това не е така. Правят го така, че обществените пари за производство на култура да отидат при хората и да вдигнат малко нивото им. За това става дума. Това така и не се разбра през годините. Образованието не идва от американските филми, то идва от българската култура.

– През 2011 г. заедно с ваши колеги, приятели и съмишленици във Варна възродихте Световния фестивал на анимационното кино, който стартира през 1979 г., а след това след 1989 г. бе прекъснат за дълго. Как вървят там нещата сега?

– Всяка година фестивалът става все по-добър. Увеличава се престижът му. Но отново всичко опира до финансирането и всяка година става все по-трудно. НФЦ, Министерство на културата и Община Варна дават пари, някои от големите институции и фирми също спонсорират. Но за да има устойчивост, трябва да има някакъв стабилен бюджет. Парите за фестивала са около 150 000 лева, което на практика е смешна сума. Наградният фонд на фестивала в Щутгарт е повече.

– Проф. Кулев, защо меценатството не се развива в България?

– Явно няма желание. От една страна наистина няма пари, защото влиза само от един държавен фонд – НФЦ. Оттам нататък развитието на меценатството е на нулево ниво, както преди 25 години. Не съществуват други фондове и финансова поддръжка. Българското кино изчезна от фокуса на обществения интерес. Разви се мощен телевизионен и рекламен пазар, който привлече интереса на рекламодателите в друга посока. Изкуството, и в частност киното, отдавна не интересуват българския политик. Законът за меценатството на практика остана само на хартия. Бюджетът за култура е около 100 милиона, а бюджетът за силовите ведомства е милиард и половина. Сами съдете каква държава сме.


 

Филмът „Пук“ може да бъде видян на следните дати:

15 ноември, неделя – кино „Люмиер“ – 17 ч.

21 ноември, събота – Дом на киното – 12,30 ч., Фестивален и конгресен център – Варна, зала 1 – 11 ч.

22 ноември, неделя – G8 – 11,30 ч., Euro Cinema – 13,45 ч.

28 ноември, събота – Лъки синема – Пловдив – 11,00 ч.

29 ноември, неделя – Euro Cinema – 14 ч.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах