Антъни Хопкинс: Не съм легенда. Просто мъж с огромен късмет

Не легенда, просто мъж с огромен късмет в живота. Така се определя сър Антъни Хопкинс в интервю за The Interview People, предоставено на вестник „Труд“. На въпрос как реагира, когато хората го наричат „жива легенда“, актьорът заявява, че се чувства поласкан и им казва да му викат Тони:

„Аз не съм легенда. Просто един мъж с огромен късмет в живота. И аз си мия зъбите сутрин, слагам си панталони и започвам деня си както всички останали на тази планета“.

Антъни Хопкинс, който в края на тази година навършва 80 години, но все още се снима изключително интензивно в разнородни продукции (наскоро в сериала „Западен свят“, скоро ще го видим отново във филмовата поредица за Тор „Рагнарок“), заявява, че работата му доставя удоволствие.

„Забавлявам се. Заетостта ме държи далеч от проблемите – обяснява той. – Поддържа ме активен. Не мога просто да си стоя и да не правя нищо с живота си. Това е равнозначно на смърт за мен. Знам го със сигурност.“

Хопкинс коментира още, че е много важно за актьорите да изпитват „глад за работа“. Ако те не са гладни за изява, за роли, стават „мързеливи и самодоволни“, а това „несъмнено се отразява негативно на тяхната работа, вреди на артистичния продукт, влошава качеството на играта им“.

„Гладните актьори желаят да постигнат велики неща – казва той и допълва: – Аз също имам апетит за величие.“

Антъни Хопкинс признава, че никога като млад не си е представял как един ден ще е в Калифорния и ще дава интервюта – „просто се случи“. Актьорът заявява, че завинаги ще е благодарен за живота си, но определено не е планирал нещата, те били „продукт на случайност и добър късмет“.

Хопкинс смята, че това е и рецептата му за успех – че никога не е очаквал твърде много от живота.

Антъни Хопкинс в „Западен свят“

Актьорът коментира и страстта си към музиката. Споделя, че харесва много Джордж Гершуин, Шопен и Лист, но „за съжаление, тази музика е част от миналото. Никой вече не прави такава музика и това ме натъжава“.

„Просто усещането, че съм жив. Чудото, че съществувам– отвръща Хопкинс на въпрос кое е най-голямото му удоволствие при свиренето и композирането на музика. – Всеки път, когато свиря, говоря на пианото, комуникирам с ръцете си. Опитвам се да се насладя на всеки момент от живота, всеки компонент, който съществуването съдържа в себе си. И ми харесва, че в такива моменти всичко се забавя. Сякаш някакъв вътрешен глас ми казва, че всичко ще бъде окей, че животът е мирен точно в този момент.“

На прага на 80-ата си годишнина Хопкинс заявява, че най-голямото препятствие в живота му досега е, че е пиел много:

„Алкохолът едва не ме уби. Но спрях. Животът е труден. Личностните проблеми могат да бъдат трудни. Научих се да ги преодолявам“.

Попитан как е преодолял славата, Хопкинс отвръща, че вече е в мир с известността.

„Славата е опасно животно. В момента, в който си повярваш, че си нещо специално, си мъртъв.“

Цялото интервю със сър Антъни Хопкинс в онлайн изданието на „Труд“.