Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Антисемити по неволя

Антисемитизмът в България избуява, за щастие само на думи. Неудачниците имат нужда от виновници за собствения си неуспех

Българският лъв се родее като хералдически знак с еврейския лъв - един от най-старите символи на юдаизма. Лъв има и на герба на Йерусалим, на тази снимка. - Антисемити по неволя

Българският лъв се родее като хералдически знак с еврейския лъв - един от най-старите символи на юдаизма. Лъв има и на герба на Йерусалим, на тази снимка.

В България никога не е имало истински антисемитизъм. В края на краищата сме имали царица еврейка, цар Иван Шишман е бил половин евреин. Преследванията, на които са били подлагани юдеите в Европа през Средновековието, у нас просто не са се случили. Повече са били гоненията срещу еретиците, отколкото срещу друговерците.

В рамките на Османската империя у нас се заселват изгонените от Испания евреи сефаради, още в началото на ХVІ в. Тук ги наричаме „шпаньоли“. После идват и ешкеназите от Германия. И остават тук – на земя, в която съжителстват мирно десетки етноси.

И след Освобождението, в края на ХІХ и началото на ХХ в., когато Европа е залята от вълна от антисемитизъм, в България няма и бледа сянка от подобна антипатия. Дори напротив – лично цар Фердинанд присъства на откриването на Софийската синагога през 1909 г. Евреите са вплетени здраво в живота на българското общество, то не може да си представи да съществува без този свой елемент.

Дори когато идват мрачните времена на Втората световна война и България като член на Тристранния пакт съобразява законодателството си с изискванията на Райха, дори тогава настроенията сред обществото не включват изолация на евреите, а по-скоро събуждат вечния български инстинкт за противопоставяне на закона. Става въпрос на чест да защитиш съседа си юдей, не да го отхвърляш.

На фона на този исторически контекст е много странно, че в българския сектор на социалните мрежи (защото засега наистина е само там), антисемитизмът се превръща в наратив. Странно е да прочетеш на български, написано от наследници на спасителите на българските евреи, това:

„Aко бяхме 41-ва година…. лично щях да водя немците до домовете на Исак Паси, Соломон Паси и Давид Лорер. И даже щях да ги съпровождам до Централна гара, за да се уверя с очите си, че са натоварили във вагоните и са заминали за дестинацията. И после шях да спя като бебе най-сладкия си сън“.

Празни приказки, ясно е. Това може да бъде написано само от страхливец, а страхливците не биха оцелели през ’41-ва.

Въпросът е защо антисемитизмът избуява, макар и само на думи. Отговорът е много простичък: защото неудачниците имат нужда от виновници за собствения си неуспех. Посредственият човек има нужда от враг, по-голям от самия него, за да може поне за малко да се повдигне на пръсти, сам да се забележи. Защото омразата, веднъж посадена в сърцето, има нужда от непрекъснато подхранване. В подобни хора място за любов – към ближния, към близкия, към себе си – не е останало.

Не става дума за религия – ония с омразата няма как да са вярващи, защото истинската християнска вяра говори за любов. Те са и необразовани, за да приведат аргументи, които да обосноват религиозното противопоставяне, загубило актуалност преди векове. Повърхностните хора дори мразят повърхностно – по подозрения, по слухове, заради нетипично име. Не им трябват основания, стига им това, че омразата ги прави значими.

Антисемитизмът ще отмине, той няма да се загнезди трайно в България, където никога не е имало храна за него. Ще се появи нещо друго. Също толкова временно, непоследователно, грозно, глупаво. Вече минахме през подобни етапи и един и същи тип хора мразеха ромите, бежанците, хомосексуалните… На тях им е все едно кого мразят, срещу кого крещят. Важно им е да не са самотни неуспели неудачници. Затова са в тълпата, свързани от веригите на безадресна ненавист.

Те не разбират, че ние сме от външната страна на клетката. И изнасят глупавото си представление пред нас, които не искаме и не умеем мразим. Не всяват страх, а съжаление. И отвращение.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg