Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Аплодирайте, приятели, комедията свърши

Днес светът отбелязва 245-ата годишнина от рождението на Лудвиг ван Бетовен

Портрет на Бетовен от Йозеф Карл Щилер, 1820. - Аплодирайте, приятели, комедията свърши

Портрет на Бетовен от Йозеф Карл Щилер, 1820.

Ако днес все още не сте влизали в Гугъл, значи не сте видели дудъла, посветен на 245-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен – един от гениите на класическата музика и сред най-влиятелните композитори на всички времена. Пуснете си неговата Седма симфония и прочетете следните седем малко известни факти за живота и творчеството му, събрани от британския в. „Телеграф“.

1. Не се знае кога е роден

Няма надеждни документи за рождената дата на Бетовен. Приема се, че това е 17 декември – денят на неговото кръщене (данни за което има в енорийските архиви). Повечето учени смятат, че композиторът е роден в Бон – или на 15 декември, или по-скоро на 16 декември 1770 г.

2. Неговият Първи концерт не е първият му концерт

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Макар че първият издаден концерт на Бетовен е Концерт за пиано номер 1 в До Мажор, всъщност това е неговият трети концерт. Концерт за пиано номер 2 е написан десетилетие по-рано – между 1787 и 1789 г. Бетовен завършва през 1784 г. и един непубликуван концерт за пиано, но от него е оцеляла само част от нотописа.

3. Бил е много слаб по математика

Въпреки математическата сложност на композициите му Бетовен винаги е имал затруднения с числата. Той напуска училище на 11 години, след като научава как да събира и изважда, но преди да стигне до умножение и деление. Затова композиторът се справял изключително трудно с финансите си. В едно писмо от 1801 г. Бетовен нарича себе си „един наистина неспособен предприемач, който е слаб по аритметика”.

4. Хората мразели неговите късни Квартети

Късните експериментални произведения на Бетовен потрисали и обърквали съвременниците му. Цигуларят и композитор Луи Шпор дори описал струнните му квартети като „неразгадаеми, некоригирани ужаси”. За Бетовен обаче те представлявали опит да докосне божественото. Най-отгоре на нотописа на опус 132 той отбелязва, че пиесата е „свята песен за благодарност от един оздравяващ към божеството”.

5. Веднъж може би е свирил за Моцарт

През 1787 г. Бетовен посещава за първи път Виена, където по онова време живее Моцарт. Според биографа от XIX век Ото Ян, „нервното 17-годишно момче беше представено на Моцарт и му свири по негово настояване”.

„Моцарт беше някак студен в демонстрацията си на възхищение от изпълнението на заучената пиеса. Когато забеляза това, Бетовен помоли за тема за импровизация и вдъхновен от присъствието на маестрото, пред когото благоговееше, започна да свири така, че постепенно обсеби цялото внимание на Моцарт; той се обърна към присъстващите и каза категорично: „Запомнете този млад мъж, той ще се прочуе”, пише Ото Ян.

6. Глухотата не била най-големият му проблем

През целия си живот композиторът е с разклатено здраве. Страда от хроничен хепатит, жълтеница, колит, най-различни кожни заболявания, ревматизъм и цироза. Малко преди да почине на 56 години през 1827-а, от корема му са източени 11 литра вода. Въпреки болката от операцията, която е извършена без упойка, Бетовен запазва чувството си за хумор. Композиторът се шегува, че докторът е „като Моисей, който точи вода от един камък”.

7. Последните му думи не са онези, които мислите

Много хора смятат, че последните думи на Бетовен са били: „Ще слушам музика в рая”, но има малко доказателства в подкрепа на това. Малко след смъртта му тръгва мълвата, че преди последния си дъх той казал: Рlaudite, amici, commedia finita est (Аплодирайте, приятели, комедията свърши) – традиционно указание в края на всяка италианска комедия дел арте. Но близкият му приятел Анселм Хютенбренер, който присъствал на смъртта му, твърдо опровергал този слух. Според най-достоверните източници, с които разполагаме, последните записани думи на Бетовен са се отнасяли за виното. Като разбрал, че издателят му е изпратил една кутия с червено вино, композиторът казал:

„Жалко, жалко – твърде късно.”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах