Аплодисменти за жертвата

От какво ни е страх повече – от смъртта или от безкрая на страшния живот? Какво може да правят в един свят Дед Маус, триединен казак в публичен басейн и млад студент, превъплъщаващ се за някоя рубла в мъртъвци? Това ни показва новият спектакъл на Театър „Българска армия“ „Да играеш жертвата“ (текст: братя Преснякови), чиято премиера на 17 май бе бурно аплодирана, макар и от полупразна зала. Качествата му са в пъти повече от изненадващо малкото зрители на първото представление – а шансовете му да се наложи и да се играе в театъра поне няколко сезона никак не са за пренебрегване.

Историята следва младия Валя (великолепно въплътен от Деян Георгиев), който припечелва като участник в следствени експерименти. Той сюрреално се прелива в кожата на брутално убити мъже и жени, попадайки в лапите на техните реални касапи, с цинична усмивка се надсмива над смъртта и презира майка си и чичо си – отнели живота на покойния му баща, поне според съновидението на самия Валя.

За около час и четиридесет минути, в които трае спектакълът, зрителите виждат какво ли не, а преходът между сцените става с тичане на забавен каданс и през мрака, от който наднича Дед Маус. Студентът Валя ту е при безцеремонната си майка (блестящата Стефка Янорова, с претрупани одежди и фитнес топка в непрекъснато движение); ту сред убийци – редом до следователя (отличен Милен Миланов), който на вълни от безразличие, гняв и смях разпъва заподозрените на кръст; ту край зловещо стерилната своя „любима“ (Десислава Касабова).

Пиесата на братя Преснякови изследва страха от смъртта – и онези периоди от човешкото себеосъзнаване, когато трепериш повече от самото страхуване, отколкото от задаващия се край. Какво може да накара един младеж ден след ден да „умира“? Дали е опит за бунт срещу смъртта, както той самият твърди, или е вътрешен страх срещу осъзнаването на реалността?

Спектакълът се движи с измамна плавност между реалностите и съня, между истината и заблудата, сред които ежедневно и самите ние се лутаме в търсене на себе си. Той вади на преден план абсурдите, заобикалящи ни в съвременния свят, запраща срещу нас дълбоките травми на обществото, и ни ги поднася в добре овкусена с отровен хумор театрална сюрреалистична гозба.

Дали режисьорката Диана Добрева е прекалила с някои от елементите, или дори натрапените безсмислия не обясняват отлично случващото се – отвътре и отвън? Зрителите ще разберат това най-добре, ако дадат шанс на амбициозната постановка и я видят сами. Ако са почитатели на халюцинацията в днешния урбанизиран свят, на добрата актьорска игра и на минималистичната сценография, то „Да играеш жертвата“ няма да ги разочарова.

Представления на спектакъла предстоят на Голяма сцена в театър „Българска армия“ на 28 май и 16 юни.