Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мирише на Апокалипсис

В малка, духовна България, неколцина поети се карат около „Литературен вестник“. Карат се на смърт

 - Мирише на Апокалипсис

Преди има-няма 35 години моят приятел Димитър Дочев, един от разтворилите се сякаш във въздуха литератори и интелектуалци на София, заяви по своя си начин (а той беше безпрецедентен и безпрекословен): „По света хората се интересуват от метафизика и религия, от световното по футбол и от Холокоста, от история на Римската империя и молекулярна биохимия. В България се интересуват от българската литература между двете световни войни.“

Доста време мина, валидността на тази мисъл нарасна.

Светът вече чете малко, затова пък предлага изобилие от ужаси и терор: на брега на Япония невидимо сияе вторият Чернобил, помина се овцата Доли, в недалечна Сирия Ислямска държава и Асад систематично избиват населението, в разпаднала се Африка се люлеят между живота и смъртта 48-49 милиона бежанци… От Париж до Кабул кървавите атентати са заставка на новините, в съседна Турция и в този момент тече чудовищна сталинистка чистка. А в още по-съседна Македония придойдоха – сякаш от нищото – кал, тиня и скърцане със зъби.

За всеобща и за собствена почуда, в търсене на себе си, ни напусна Обединеното кралство; тръгна си обиден и офшорният Пеевски. Сърбия задържа за себе си невинния Цветан Василев, милиардите на КТБ не се намериха, пчелите почти измряха… С малко помощ от своите приятели Вежди Рашидов препострои Лувъра, а Бойко Борисов поднови Белене, Кристо пък ходи по водата… В далечна, корумпирана Бразилия все пак успяха да запалят олимпийския огън и започнаха да чупят – с допинг и без – рекорди.

Фантастико

По света и у нас успешно тече акцията по глобално псуване на либералните ценности, на Меркел и бежанците; в замяна гурута и геополитици обещават достойнство, стени по границите, етническа чистота и национален суверенитет (е, има и други, дето обещават „Каролингово ядро“, „евразийски съюз“ и бъдеща „империя на хартланда“). Междувременно атлантическият блок мълчаливо разполага бойни кораби в Черно море…

В онова пък, което е останало от малка, духовна България, малцина поети, удивителни в съвършената си автономия, се карат около „Литературен вестник“. Ама на смърт се карат, принципно, нищо друго не забелязват.

Ей, братя! На Апокалипсис мирише цялата работа.


Бел. ред. – текстът е от профила на Александър Кьосев във Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах