Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Мирише на Апокалипсис

В малка, духовна България, неколцина поети се карат около „Литературен вестник“. Карат се на смърт

 - Мирише на Апокалипсис

Преди има-няма 35 години моят приятел Димитър Дочев, един от разтворилите се сякаш във въздуха литератори и интелектуалци на София, заяви по своя си начин (а той беше безпрецедентен и безпрекословен): „По света хората се интересуват от метафизика и религия, от световното по футбол и от Холокоста, от история на Римската империя и молекулярна биохимия. В България се интересуват от българската литература между двете световни войни.“

Доста време мина, валидността на тази мисъл нарасна.

Светът вече чете малко, затова пък предлага изобилие от ужаси и терор: на брега на Япония невидимо сияе вторият Чернобил, помина се овцата Доли, в недалечна Сирия Ислямска държава и Асад систематично избиват населението, в разпаднала се Африка се люлеят между живота и смъртта 48-49 милиона бежанци… От Париж до Кабул кървавите атентати са заставка на новините, в съседна Турция и в този момент тече чудовищна сталинистка чистка. А в още по-съседна Македония придойдоха – сякаш от нищото – кал, тиня и скърцане със зъби.

За всеобща и за собствена почуда, в търсене на себе си, ни напусна Обединеното кралство; тръгна си обиден и офшорният Пеевски. Сърбия задържа за себе си невинния Цветан Василев, милиардите на КТБ не се намериха, пчелите почти измряха… С малко помощ от своите приятели Вежди Рашидов препострои Лувъра, а Бойко Борисов поднови Белене, Кристо пък ходи по водата… В далечна, корумпирана Бразилия все пак успяха да запалят олимпийския огън и започнаха да чупят – с допинг и без – рекорди.

По света и у нас успешно тече акцията по глобално псуване на либералните ценности, на Меркел и бежанците; в замяна гурута и геополитици обещават достойнство, стени по границите, етническа чистота и национален суверенитет (е, има и други, дето обещават „Каролингово ядро“, „евразийски съюз“ и бъдеща „империя на хартланда“). Междувременно атлантическият блок мълчаливо разполага бойни кораби в Черно море…

В онова пък, което е останало от малка, духовна България, малцина поети, удивителни в съвършената си автономия, се карат около „Литературен вестник“. Ама на смърт се карат, принципно, нищо друго не забелязват.

Ей, братя! На Апокалипсис мирише цялата работа.


Бел. ред. – текстът е от профила на Александър Кьосев във Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90