Апокалипсисът около една мравка

Една приказка, в която се говори за нуждата на едно дете от дом, раздели отново потребителите на социалните мрежи. В „Мравин и планетата Гора“ малката мравка се среща с всякакви горски обитатели – семейство от господин и госпожа Калинка, семейство от мъжки черни лебеди, семейство от госпожици пеперуда и бръмбар. И тази абсолютно невинна история, в която единствено доброто отношение един към друг има значение, събуди опасения от апокалипсис.

Най-често срещаното обвинение в множеството коментари във Фейсбук е, че така „се развращават” децата. Говори се за секс, за хомосексуалност, за извращения…

И става ясно, че никой от тези възмутени възрастни не разбира как мисли едно дете. Детето – в каквото и семейство да живее – не прави връзка между секса и родителските отношения. Децата, дори и поотрасналите, не асоциират половия контакт, който за тях е много неясен, с отношенията между мама и татко. Те не знаят, че родителите им правят някакви тайни неща в спалнята. Един ден, когато разберат, че съществува такова нещо като „секс“, децата не мислят как родителите им осъществяват този акт. За детето семейството не означава нищо повече от сигурност и обич. Разпадът на семейството не им изглежда като несъвместимост в леглото, а като изчезване на чистата нематериална любов.

Затова е нелепо да се разсъждава за еднополовите семейства като за нещо, което извращава сексуално децата. За тях полът е само разлика в анатомичното устройство на телата им. Не роля в сексуален акт.

Никой добър родител, независимо дали е хетеро- или хомосексуален, не обяснява на детето си, че „мама и татко (или мама и мама) правят любов в леглото“. Детето е априори защитено от тези неща – но само в семействата, където има истински ценности.

Не там, където всяка вечер на висок тон преди поредния шамар се спряга неприличният глагол, обозначаващ сексуално действие. Не там, където насилието се търпи заради лицемерния „морал“ и страха от осъдителната присъда на околните. Не там, където зад тартюфовската демонстрация на „традиционни ценности“ се крие потискане на личността и полова йерархия от средновековен тип.

Семейства има всякакви. Има самотни майки, самотни бащи, дори самотни баби и дядовци, които отглеждат деца. Обичайната „клетка“ от мъж и жена отдавна не е толкова обичайна… От каквато и комбинация от личности да се отглежда едно дете, единственото, което е от значение за него, е дали е обичано и обгрижвано. То не си задава въпроса какво се случва извън погледа му в спалнята на родителите, то е дете, тези въпроси са далеч от него.

Разпалените защитници на „традиционните ценности“ всъщност рядко се замислят за това. Поведението им показва, че те практически мислят за секс много повече, отколкото за отношенията в семейството. Толкова повече, че дори приравняват детското разбиране до своето и въвличат децата в еротичните си опасения, докато уж се опитват да ги опазят от това.

Когато едно дете чуе, че е нормално двама души, които се обичат, да живеят заедно, то не си задава въпроса как точно тези двама души осъществяват сексуален акт. Този въпрос си го задават възрастните. И понеже, когато са били деца, никой не се е постарал да им обясни нещата, сега, когато са пораснали, те все още не знаят от какъв ракурс да наблюдават собствената си връзка. Затова често „традиционните” семейства се разпадат.

За ядосаните възрастни, които умират от ужас, че хора от един пол може да живеят заедно, обичта явно е най-незначителното нещо в общата картина. Сексът е най-важното според тях, така излиза.

Крив ви е погледът, мили ми ядосани възрастни. Забравили сте как мислят децата. Не сте питали своите деца, за да си спомните. Не знаете как да разделите мисълта за любовта от мисълта за секса. Децата го могат. Затова душите им са чисти.

И, уважаеми „традиционалисти“, не им забранявайте приказки, в които има обич. Децата, за разлика от вас, не си представят порносцени, когато чуят, че две жени живеят заедно.