„Аполония“ вече не прави събитията, а върви след тях

Дали покрай суматохата от предстоящото 30-о издание на Празниците на изкуствата в Созопол някой от организаторите си дава сметка, че „Аполония” не е онова, което беше? Поздравления за усилията на артистичния директор Маргарита Димитрова и основателя проф. Димо Димов да поддържат една легенда толкова време! Но от поне 15 години фестивалът върти все едни и същи лица и постепенно ги превръща в статисти от различни сезони на една и съща продукция.

Артистични величини като Иван Лечев, Теодосий Спасов, Минчо Минчев, Греди Асса или Мариус Куркински не заслужават да бъдат изтъркани от употреба, дори това да е в чест на Аполон. Да, фестивалът дължи престижа си именно на личности като тях, подкрепяли го в трийсетгодишния му път, но не е задължително те да са постоянното присъствие на всяка „Аполония”. Човек остава с впечатлението, че организаторите срещат затруднения да уговарят други участници и разчитат на проверените приятели, сред които неминуемо ще са Хилда Казасян и Белослава.

Това усещане се засилва и от програмата на „Аполония”. В последните издания тя сякаш е взета от кутия за малка постна пица и най-голямата интрига не идва от предложенията в афиша, а от умуването кой ще вземе статуетката „Аполон Токсофорос”. Тя се връчва за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.

От 1999-а до сега статуетката е давана 14 пъти. Получавали са я хора на музиката, литературата, театъра, както и град Созопол, БНТ и БНР. Сред носителите й са Людмил Ангелов, Ицхак Финци, Теодосий Спасов, Георги Данаилов, Мариус Куркински, Георги Господинов, Александър Морфов, Самуел Финци, както й БНР и БНТ. В последните две години статуетката отива при дами – оперните певици Александрина Пендачанска и Красимира Стоянова. Кой ще вземе „Аполон Токсофорос” сега? Залагаме на актьора Камен Донев, който на 31 август на сцената на Амфитеатъра ще изнесе концерт със своето „Оркестърчи“.

Без съмнение всички лауреати са достойни за наградата и никой не им я оспорва. Отличия обаче си струва да бъдат давани и на млади хора – за кураж по пътя им. Затова не е лошо фондация „Аполония” освен за доайени и имена на гребена на вълната да помисли и за дебютанти в изкуството.

Фестът винаги се е афиширал като крепител на българската култура, но напоследък прави все по-малко открития. Аполон и музите някак вървят след събитията, залагат на утвърденото, дали страхът от провал им пречи да рискуват или нещо друго? Откога боговете не играят на зарове? „Аполония” отдавна е институция, която може да си позволи експерименти и една-две евентуални загуби в името на голямата цел – да налага тенденции и задава посоки. За съжаление, сякаш мина времето на големите продукции в чест на фестивала. Тази година ще има само една театрална премиера – „Антигона” от Жан Ануи, която режисьорът Иван Добчев поставя в театър „София”. А беше време, когато трупите държаха да срещнат публиката за първи път именно в Созопол.

Ако не се влее млада кръв на фестивала, не е далеч времето, когато в сила отново ще влезе рефренът на старите муцуни:

Созопол беше малък град,
а аз световно непознат,
Блажени години! Фестивалът беше млад!