Апостолите и Рицарите без броня, 50 години по-късно (снимки)

Рицарят на блестящия камък Олег Ковачев събра душата на филма „Рицар без броня“ в столичното кино „Влайкова“, където бе отбелязана 50-ата годишнина от създаването на емблематичното за българското кино заглавие. С Джони Пенков, Иван Джамбазов, Вихър Стойчев и наследниците на покойните Апостол Карамитев, Мария Русалиева и Цвятко Николов над сто души в салона, сред които и много наследници – и на рицари, и на апостоли в киното, се насладиха на прожекция за патилата на малкия Ваньо в София от 60-те години.

„Едно незабравимо лято, един незабравим филм“, спомни си порасналия Олег Ковачев за 1965 г., когато са снимали „Рицар без броня“.

Преди началото на филма той благодари поименно на замесените в създаването на лентата – и особено на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Валери Петров. Ковачев, половин век след като се въплъти в 9-годишния Ваньо, даде последователно думата и на оцелелите „кръстоносци“, както и на наследниците на някои от най-големите актьори на България.

„Този филм е посветен на правото на едно дете да знае истината – разказа синът на Апостол Карамитев, Момчил. – Как да се каже истината така, че да звучи по реален начин, обаче в същото време да бъде от дете? При тези обсъждания Борислав Шаралиев, Валери Петров и баща ми са стигнали до една ключова дума – в една сцена с Олег Ковачев и Апостол Карамитев неговият вуйчо казва – направиха го на пестил. Малкият пита какво е пестил и той трябва да го обясни. Така че се тръгва оттам – един мъж, който е смазан от критиките на жена, трябва да обясни на малкия си племенник какво значи пестил.

Защо разказвам това – много често в нашия живот ни правят на пестил. Затова си позволих да дам пример как от един незначителен елемент може да се изгради голяма истина, голяма идея за един филм.“

Елена Русалиева с Момчил Карамитев.

Актрисата Елена Русалиева, дъщеря на Мария Русалиева, отишла си само преди няколко седмици, разказа за силната връзка на майка си с Апостол Карамитев и мъката ѝ след неговата ранна смърт, макар и двамата никога да не са си дружали в живота:

„Тя много тежко преживя тази загуба и започна да си говори с него мисловно след неговата смърт. Разказваше, че винаги при премиера или много важно участие се е обръщала към него и е казвала – „Апостоле, помагай“. И тези думи са като магия, тя излиза на сцената, играе страхотно и всичко минава блестящо“.

Едно от децата от „Рицар без време“ и единственото от тях, станало по-късно актьор – Вихър Стойчев, отдаде заслуженото на двигателя на тази среща – Олег Ковачев.

„Олег има голямо сърце, не само заради това, че е бил гениално дете, а заради това, че организира тази вечер – каза Стойчев. – Той търси смисъл, търси това, което може да ни съживи, да направи живота ни съвсем друг. Затова го обичам.“

„Обичам те, Олег“, призна актьорът Вихрен Стойчев.

Всички думи и спомени, изказани във „Влайкова“, скоро след началото на прожекцията започнаха да избледняват – когато на екрана се появява малката Цанка, колебаеща се кого да избере; когато Ваньо се радва на новия „Вартбург“, но си иска и бозата; когато татко му Стамов заплашва да му откъсне ушите, ако някой изкриви антената… Когато с верните си приятели Ваньо кръстосва дървени мечове и спасява момичета в беда – и най-вече когато получава онзи бляскав камък от обичния си вуйчо и си казва „чао“ с вътрешния глас.

Олег Ковачев със синовете на Цвятко Николов (вляво) и Апостол Карамитев.

Иван Джамбазов – вътрешният глас на Ваньо, Джони Пенков – Катаджията, Цанка от началото на филма, Олег Ковачев и Красимир „Киселото мляко“, преследващ шпионката.

Олег Ковачев с внука си Анди

Стоян Николов, син на Цвятко Николов