Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Ъпсурти в страната на дупетата

„Този танц“ на рапърите: черна точка или новото черно в иронията

Ицо Хазарта, Буч и Бат Венци никога не са се притеснявали от никакви телесни части – но пък и не са ги издигали на такъв пиедестал. Снимка: Facing the Sun - Ъпсурти в страната на дупетата

Ицо Хазарта, Буч и Бат Венци никога не са се притеснявали от никакви телесни части – но пък и не са ги издигали на такъв пиедестал. Снимка: Facing the Sun

Българската популярна музика има нов лирически герой. След „най ми е удобно дупето ти сочно“ на Мария Илиева и Криско, „яката дупара“ на Гери Никол,  „дупето подай“ на Валдес, „дупе за милиони“ на Илиян и разплаканото „малко дупе“ на някакъв Ангел, кацнал в една софийска гимназия – вече няма никакво съмнение кой е той.

Изглежда, че след двайсетина прилични и героични години в шоубизнеса, синдромът на „големото дупе“ подгони и „Ъпсурт“. И даже леко разклати отличния досега имидж на групата (в което има нещо секси). Ако някой не е забелязал, освен всичко, което ги отличаваше от останалите, Ицо Хазарта, Буч и Бат Венци никога не са се притеснявали от никакви телесни части – но пък и не са ги издигали на такъв пиедестал.

Докато стреснатите фенове спорят дали „гъзибузи бузигъзи“ е първата черна точка в резюмето на техните любимци, или новото черно на тънката ирония, Азис без никаква ирония се отдалечава дори от собствения си любим задник и се приближава до имиджа на майка Тереза с жалби за малки кученца, изоставени бебенца и чалга версия на All you need is Love is all around.

Но колко тънка може да бъде една ирония, така че все пак да се забелязва? Преди доста години Ранди Нюман – един от най-големите американски композитори, написа сатирична, иронична песен за абсурдите на еротоманията, озаглавена You Can Leave Your Hat On („Можеш да останеш с шапка“). Когато я пее Нюман, иронията е очевидна.

https://youtu.be/tEGy4fI-2y0

Но, по ирония на съдбата, не Нюман, а  Джо Кокър направи песента хит – без изобщо да схване иронията в текста. В негово изпълнение тя се превърна в перверзен химн на воайора, използван като музикална подложка в стотици стриптийз сцени  в киното. Една от разликите между Нюман и „Ъпсурт“ е, че на тях не им е виновен Джо Кокър. Просто иронията им се оказа прекалено слаба, направо анорексична, ако изобщо е там.

Вярно, че обществото ни страда от тежък дефицит на усет за ирония. Но май и „Ъпсурт“ не са изразили достатъчно ясно задните си мисли.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90